Алабаш – полезен и витаминозен

0
4662

alabash Алабашът, наричан още „немска ряпа”, е градински зеленчук, принадлежащ към семейството на броколи, карфиол, къдраво, обикновено и брюкселското зеле. Отглежда се и в България и може да се консумира сурово, консервирано или варено.

Растящо в по-умерен и хладен климат, растението се отличава с наситено зелените си листа, които също са годни са консумация и са богати на витамини. Като вкус и текстура самият алабаш е близък до този на броколите, но е значително по-сладък и нежен. В най-прясно състояние и без термична обработка, е леко хрупкав и сочен като ябълка, но не чак толкова сладък.

Една средна глава тежи около 100-150 г. Сто грама алабаш съдържат 27 калории или само 1,07% от Ориентировъчния дневен прием (ОДП) от 2500 ккал.

Налични са още 36% от ОДП за фибри, 14% мед, 11% желязо, по 9% магнезий, манган и фосфор и 12% витамин В6.

Алабашът впечатлява обаче с наличието на друг витамин: в същите 100 г се съдържат 62 мг аскорбинова киселина, известна като витамин С, които представляват внушителните 102% от ОДП.

Клетките на имунната система, защитаващи човешкото тяло, са особено зависими от витамин С. Той се съдържа във всяка една от тях и подпомага функциите им, но при инфекциозни заболявания се изчерпва много бързо. Науката все още не може да обясни напълно всички взаимодействия, но е доказан факт, че при ниски нива на витамина, имунната система отслабва драстично. Фагоцитите претърпяват силни нарушения в регулацията, цитокините действат много по-бавно, а способността на лимфоцитите да разпознават увредени или заразени клетки страда най-силно.

Поради това 100 г суров настърган алабаш, добавен към салатата, е една от най-полезните хранителни комбинации за студените месеци.

Презадоволяването на дневните нужди от витамин С за организма не е единствената облага, която носи зеленчукът. Като представител на семейство Кръстоцветни, алабашът съдържа здравословни фитохимикали като изотиоцианати, сулфорафан и индол-3-карбинол – съединения, които според учените повишават естествената защита срещу развитие на простатен и колоректален рак.

Листата на растението също са ядивни и богати на витамин А и каротени за здрава кожа и зрение, както и витамин К – подсилващ кръвта и жизненоважен за добрата чернодробна функция и усвояването на калций от организма.

Алабашът трябва да се избягва само от хора, страдащи от заболявания на щитовидната жлеза. Фитохимикалната група гоитрогени могат да доведат до възпаления на жлезата, дори в малки количества.

източник puls.bg

Оценете статията

Comments

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.