Хроничната болка – бичът на XXI век

0
894

momiche-s-bolki-v-korema Преди десет години излизат смущаващите данни от изследване на Международната асоциация за изследване на болката (вкл. и европейските й клонове), които са категорични: един на всеки петима възрастни е заявил, че страда от хронична болка. В над една трета от домакинствата в Европа – пише още в изследването – има човек, страдащ от хронична болка. В САЩ положението е още по-зле – това важи за половината от домакинствата. Участниците в изследването определят хроничната болка като неспираща или изчезваща от време на време, но появяваща се отново в рамките на няколко месеца. Освен че струва милиарди долари годишно на щатската икономика, в голям процент от случаите – не само в САЩ – влошаването на качеството на живота от болести като рак, диабет, множествена склероза и артрит е предизвикано от постоянна, хронична болка.

В „Хроники на болката“ (ИК „Изток-Запад“) възпитаничката на Харвардския университет Мелани Търнстром дефинира хроничното заболяване като „бичът на съвремието ни“ – сериозна, широко разпространена, често неосъзнавана и недиагностицирана болест, чието лечение е подценявано – и съответно пренебрегвано, от мнозина. Лечението на хроничната болка често е неадекватно, а нетретираната (правилно) болка – допълва Търнстром – може да преобрази нервната система, причинявайки патологични промени в главния и в гръбначния мозък. Това от своя страна причинява още по-силна болка, макар този факт да е все още малко известен – твърди още авторката. Това, което трябва да проумеем, е, че хроничната болка е болест, която задължително трябва да бъде лекувана, за да не прерасне в по-сериозно, нелечимо заболяване.

picture_1281
Мелани Търнстром пише за убийства (и изобщо престъпления) в New York Times Magazine. Завършва с отличен английска филология в Харвардския университет и магистратура по творческо писане в университета Корнел. Преподава творческо писане в Харвардския и в Калифорнийския университети, както и в Корнел. В „Хроники на болката“ (с подзаглавие „Лечения, митове, мистерии, молитви, дневници, мозъчни скенери, изцеление и науката за страданието“) тя се основава и цитира последните световни научни изследвания, отбелязвайки недвусмислено: „Предмодерната парадигма не е пълна отживелица, макар да е изместена, тя не е ликвидирана. За да разберем днешното ни отношение към болката, трябва да си изясним какво сме наследили от петхилядигодишни усилия на човечеството да си изясни това състояние. Страданието е било и продължава да се смята за нещо, което може, бива и понякога направо задължително трябва да бъде понесено.

Повече информация ще намерите тук.

Оценете статията

Comments

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.