Интровертността не е порок

0
933

tiha-jena Въпросът за интровертността и екстравертността вълнува човечеството от древни времена. Поети и философи разсъждават върху тези понятия още от Античността – двата типа темперамент се срещат в трудовете на елински и римски лекари, в Библията, а днес някои специалисти по еволюционна психология пък смятат, че интроверти и екстраверти има не само сред хората, но и в животинското царство, от дрозофилите до слънчевите костури и макаците резус.

След като през 1921 г. Карл Густав Юнг публикува знаменития си труд „Психологически типове“, понятията интровертност и екстравертност добиват изключителна популярност. В днешно време те са сред най-разискваните теми в сферата на личностната психология, които будят любопитството на десетки, дори стотици изследователи. В зависимост от това към кой тип темперамент се причислявате се определят и изборът ви на професия, с какви хора дружите и какви партньори подбирате, как предпочитате да изкарвате свободното си време, как завързвате разговор, как се справяте с разногласията, как показвате обичта си, дори какви грешки допускате в живота и дали се учите от тях – или ги повтаряте.

Сюзан Кейн – бивш адвокат на Уолстрийт и консултант за водене на преговори, също разисква надълго и нашироко темата за екстравертите и интровертите и разбулва мистерията около скритата сила на последните и техните неявни качества в своята книга „Тихите“ (ИК „Изток-Запад“). Кейн обръща внимание на въпроса за налагания като модел на поведение в обществото екстравертен темперамент, който може да е изключително привлекателен, но сякаш днес сме го превърнали в потискащ идеал, към който все повече хора се чувстват длъжни да се придържат.

picture_1241 В „Тихите“ (с подзаглавие „Силата на интровертите в свят, който не млъква“) Сюзан Кейн коментира: „Ясно е защо толкова интроверти се крият дори от себе си. Ние живеем с ценностна система, която аз наричам „екстравертния идеал“ – вездесъщата вяра, че съвършеният ни „Аз“ е енергичен човек с лидерски способности, който обича да бъде под светлината на прожекторите. Архетипният екстраверт предпочита действията пред разсъжденията, риска пред предпазливостта, сигурността пред съмненията. Обича бързите решения – нищо, че могат да бъдат погрешни. Работи добре в екип и обича да се движи в компания. Ще ни се да мислим, че ценим индивидуалността, но твърде често се възхищаваме само от един тип индивиди – тези, които обичат „да се смесват с хората“. Да, позволяваме на единаците, които са на ти с технологиите,и които създават компаниите си по гаражите, да имат какъвто си искат характер, но те са изключението, а не правилото, а и нашата толерантност се простира главно до баснословно богатите и до онези, които обещават да станат такива.

Кейн прави опит да обори наслоеното от години в обществото схващане, че интровертите са задължително срамежливи и потиснати, а екстравертите са на всяка цена енергични хора с лидерски способности, които обичат да бъдат в центъра на вниманието. Бившата адвокатка на Уолстрийт подчертава, че според мнозина автори има както спокойни екстраверти, така и притеснителни (или импулсивни) екстраверти, и съответно спокойни интроверти и притеснителни интроверти. Интровертността – и близките до нея чувствителност, сериозност и срамежливост, в наши дни се смятат за „неправилни“ качества, което е изключително грешно. Интровертите в обществото на „екстравертния идеал“ – смята още Кейн – са като жените в един мъжки свят: пренебрегвани заради нещо, което е част от собствената им същност.

Повече по темата можете да научите тук.

Оценете статията

Comments

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.