Истината за кризата на средната възраст

0
681

„На попрището жизнено в средата

намерих се в лес тъмен по зла чест,

че правий път сбъркал бях в мрачината.”

Из „Божествена комедия” на Данте Алигиери

След като през 1965 г. Елиът Жак въвежда понятието криза на средната възраст, хората по целия свят започват да го използват като удобно оправдание за привидно безумното си поведение след навършване на определен брой години. Идеята на Жак дошла, след като наблюдавал у художници и композитори натрапчивите им опити да останат млади и да победят действителността, че времето си тече, а младостта им вече е отминала и то преди години. Жак предложил тази приковаваща вниманието фраза на широката общественост, както и на научната общност, с цел да опише буквално всички будещи безпокойство промени, които хората изпитват през средната възраст.

Десет години по-късно, след като през 1976 г. се появява бестселърът на Гейл Шийхи „Преходи“, в представите на публиката се затвърждава идеята за кризата на средната възраст. Постепенно филмовата, издателската и още куп други индустрии и интернет като цяло, се възползват максимално от това понятие и го употребяват толкова често, че то се превръща в напълно естествено, в период от живота, който всички очакваме да настъпи.

Прието е, че кризата на средната възраст засяга главно мъжете между 40- и 60-годишна възраст, но реално и много жени „страдат” от такава. В действителност цялата тази преекспонирана история за кризата на средната възраст се оказва просто един мит. Това, че някои хора решават да сбъднат детските си мечти, да си починат известно време от напрегнатото всекидневие или да се радват пълноценно на живота , не означава, че са полудели или още повече, че са в някаква криза. Реално няма никакви научни доказателства, че такова нещо като криза на средната възраст наистина съществува.

Психологът Иън Готлиб разглежда заглавията и свързаните с темата статии в страниците на Living Arts („Живи изкуства”) на „Ню Йорк Таймс”, публикувани в продължение на година и три месеца. Данните показват, че редакторите използват определението „криза на средната възраст” средно два пъти месечно в рецензии за филми, книги, телевизионни програми. Друг психолог, Ерик Ериксън, пък установява, че към средата на жизнения си път хората се борят с търсенето на смисъл, посока и цел в живота и се опитват да разберат трябва ли да се променят и да тръгнат в друга посока или не. И въпреки че Ериксън преувеличава за разпространението на кризата на средната възраст, той все пак е прав, че някои хора изпитват силни съмнения в себе си в този период от своя живот. Но в действителност хората преоценяват, променят и преживяват кризи през целия си жизнен път, а не само между 40 и 60 години. Емоционалният хаос е често срещан и при тийнейджърите.

Проучвания, проведени в различни култури, не дават никакви доказателства (дори основания) в подкрепа на идеята, че средната възраст е период, който се отличава с особен стрес и големи трудности. Напротив! И мъжете, и жените на възраст между 40 и 60 години, противно на приетия стереотип, като цяло чувстват, че по-скоро контролират живота си в голяма степен и изразяват по-силно усещане за удовлетвореност в сравнение с предишното десетилетие от своя живот. Над три четвърти от участниците в проучванията определят връзката с партньора си като стабилна, дори отлична, което опровергава и мита, че именно това е възрастта, в която много двойки се развеждат.

Все пак хората на средна възраст имат възможността да се радват на живота с пълна сила и да се наслаждават на постигнатото до момента. Затова закупуването на скъпа кола или карането на лъскав мотор от един 50-годишен мъж не бива да се определя като криза на средната възраст. Просто защото този човек е решил да осъществи детската си мечта не означава, че е изпаднал в тежка душевна криза.

Нещо повече: при съпоставка на други изследвания по темата се развенчава напълно митът за кризата на средната възраст. Резултатите показват, че едва 10-26% от хората (в зависимост от това как учените определят кризата на средната възраст) съобщават, че са преживели такава криза. Оказва се също и че тя може да представлява период на върхово психично функциониране… В крайна сметка колкото и клиширано да звучи, човек е на толкова години, на колкото се чувства.

Този и други митове на популярната психология са развенчани в книгата „50 големи мита на популярната психология” (ИК „Изток-Запад”).

Повече информация можете да видите тук.

Оценете статията

Comments

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here