Къде е границата между детството и зрелостта?

0
607

woman at sunrise with drops of water „Зрението ни постоянно се развива, а пред очите ни се разкрива все повече за гледане в този свят.“
Тейар дьо Шарден

Всеки от нас крие дълбоко в себе си проблеми, страхове, терзания от миналото, срещу които досега не е намирал желание и сили да се изправи, поради съмнение в себе си, забранени копнежи, неосъзнати тълкувания… За да ги осъзнаем и да се изправим лице в лице с тях, ни е нужна не само психологическа, но и духовна зрялост. Американският психотерапевт и преподавател д-р Дейвид Ричо показва къде е границата между детството и зрелостта и как можем да постигнем това духовно и психологическо израстване чрез постоянна и ентусиазирана работа върху самите себе си. В своята книга „Наръчник за съзряване“ (ИК „Изток-Запад“) ученият обяснява и прилага трите етапа на героичното пътешествие – напускане, борба, завръщане. Целта на Ричо е да помогне и да улесни дългия път на съзряването от дете до възрастен.

Едно от най-големите предизвикателства за човека е да се справи със собственото си его. То играе ролята на посредник между ниските инстинкти на тази част от психиката, която е доминирана от принципа на удоволствието и ирационалното (ид) и високите морални стандарти на суперегото (частта от психиката ни, която поддържа тези стандарти, блокирайки неприемливите за обществото импулси на ид-а). Ние ставаме хора, развивайки егото и суперегото си с годините. Нуждата от посредническата функция на това его в действителност е огромна – ако се подчиним изцяло на нормалния си, но едновременно с това и изключително егоистичен ид, обществото ще ни отхвърли моментално.

picture_910
В „Наръчник за съзряване“ (с подзаглавие „Духовна и психологическа интеграция“) д-р Ричо набляга на две основни теми – култивирането на силно его на възрастен човек и надрастването му с цел изява на духовната страна на Аз-а. Самият Ричо, който е известен у нас с книгата „Когато любовта срещне страха“, смята: „Всички страхове на практика са страхове от зрелостта, от това да си възрастен; страх да се изправиш пред реалността, която не си проектирал или избрал, страх да позволиш на обстоятелствата да са такива, каквито са. В реалността страхът е това, което се появява на вътрешния ни емоционален екран, когато въведем думите „Губя или може би ще изгубя контрол“…”

Авторът поддържа тезата, че емоционалното и психическо здраве е основано на безусловна любов и щастливите, зрели хора са съумели да разкрият тайната как да бъдат щедри към тези, които обичат и същевременно да се грижат достатъчно добре и за себе си… Задачата на тази книга е да ни помогне да чуем част от нас, която дълго време е била лишена от глас. С нейна помощ ние бихме могли да съзреем като артикулираме собствената си истина и се справим с предизвикателствата, пред които ни изправя тя.

Повече можете да научите тук.

Оценете статията

Comments

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here