Пренаталната диагностика – нож с две остриета?

0
825

bremenna-dama

Възпроизвеждането и съответно продължаването на рода е един от основните и най-силно развити инстинкти у човека. Казват, че най-голямото щастие за всеки на този свят е да създаде дете и да го отгледа. Може би затова пък най-тежкото и мъчително наказание за двама родители е да разберат, че детето, което майката носи в утробата си, ще се роди с увреждания или с някакво (тежко) заболяване за цял живот. В подобна ситуация пред тези хора стои особено мъчителната дилема как да постъпят след като вече са наясно, че бъдещото им отроче няма да може да живее пълноценно. Много майки се страхуват да погледнат истината в очите и отказват да приемат фактите. Други все пак намират сили, успяват да вземат по-трезво решение и реагират адекватно според стечението на обстоятелствата. В тези случаи основна роля изиграва пренаталната диагностика. Нейната основна цел е да предоставя своевременна информация, даваща възможност за адекватна ранна терапия и подготовка на семейството за отглеждане на дете със специални потребности.

Програмите за пренатален скрининг и диагностика обикновено се легитимират като здравни услуги, утвър

ждаващи репродуктивната автономия и правото на информирано решение. Самата пренатална диагностика се извършва в края на втория или през третия триместър на бременността. Като предварителен етап на селективния аборт, функционирането на тази практика е фактор, който налага аборта в подобни случаи като нещо нормално… Ала това е само едностранна гледна точка върху пренаталното диагностициране. В действителност то има и други функции.

Журналистът Ина Димитрова прави пространно изследване върху двете страни на пренаталната диагностика и селективния аборт в своята книга „Пренатална диагностика и биополитика в България” (ИК „Изток-Запад”). Освен информативна функция, програмите за пренатален скрининг и диагностика имат и друго предназначение – обещават здрави деца, щастливи семейства и общества, освободени поне от едно финансово „бреме“. Нормализирането на тези прак

prenatalna_diagnostika_cover

т

ики обаче има и редица широко обсъждани странични ефекти, като утвърждаването на определен тип решение и влияние на

общественото мнение относно „кой живот (не) си заслужава да бъде живян“. Такова решение може да произтече от това моделиране на нагласите към и готовността за социална подкрепа на страдащите от генетични заболявания и

трансформирането на социално санкционираните представи за „отговорно“ майчинство и родителство.

Фактът, че съвременните здравни системи предлагат т. нар. пренатален скрининг за определен брой заболявания, насърчава бременните при всички случаи да приемат теста, доколкото това се счита за „отговорното“ решение, а плодът, диагностициран със заболяване или увреждане, да бъде абортиран. Изследвайки основно живота на тези практики в България, „Пренатална диагностика и биополитика в България” обръща внимание на дискусията върху тези две лица на пренаталното диагностициране и аборта по желание… Повече по темата можете да научите тук.

Оценете статията

Comments

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here