Приказка за сезоните…

0
1261

Годишните сезони са като човешките емоции… на моменти тихи, на моменти бурни, на моменти силни, на моменти нями…

 

Тихо тръгна да броди из лабиринта от спомени, мечти и блянове…по онова лято, когато го срещна за първи път и море от емоции разтърси цялото и съзнание. Тогава се влюби силно, истински, както никога до сега. Той беше дошъл от бъдещето и се усмихваше с най-чаровната усмивка на света, а очите му светеха под лунната светлина. Имаше само едно име – любовта беше слезнала на земята и с наметалото си беше прегърнала тези две души…

И така лятото, изпълнено с бурни емоции, страст и копнеж мина неусетно, както се случва в начало на всяка нова любов. Хората изгарят един по друг, изгарят един в друг, докосват се така, все едно никога не са докосвали преди това, отдават се така, все едно никога преди това не са били наранявани, целуват се с изпепеляващи устни, прегръщат се  и събират цялата нежност в ръцете си…Понесени на крилата на щастието, за тях нe съществува нищо друго, всичко е игра на сетивата. Няма грешки, няма съмнения и страх. Всичко е като летен дъжд, който след това е следван от красивата дъга. Началото е най-сладко… почти като мед и свежа утринна роса…

Така дните си минават и плавно зелената красота, започва да дава път на есенната приказка. С промяната на цветовете на листата, започва да се променя усещането между двамата. Те стават по-зрели в отношенията си, вече е преминала лятната буря и есента им носи леката тъга. Разноцветните килими от паднали листа дава усещането, че любовта не е само безгрижно щастие, а и отговорност към човека до теб. Напомня с красивите си цветове, че душата приема, когато и другата душа сподели, напомня, че всичко е обмен на енергия. Леко започват да се търкулват истините, да се проявяват чертите от характерите, леките дразги тихо се промъкват, а големите очаквания отстъпват място на реалността…, но приказката продължава. Любовта не е само лято, тя крие и в себе си есента, летния дъдж се заменя с есенната мъгла, която те кара да осъзнаеш себе си като част от другия,  да осъзнаеш, че делите общ път и съдба…

Прекрасна е есента в човешките отношения, защото е доказателство за зрялостта на  чувствата и силата да се преодоляват препятствията. Трудностите във връзката позволяват да разбереш себе си по-добре, да приемеш човекът до теб цялостен и да си подадете ръка в най-трудния моменти, за да можете заедно да продължите към зимата

Тя идва с тихи стъпки, през нощта…Променя всичко, толкова бързо, но и с толкова красота. Това е етапът, в който тишината и мълчанието между двамата е изпълнена с вълшебна сила! Ако споделяш тишината с някои, ти си готов да споделиш целият свят с него, ти си готов да вървиш в дълбоките преспи на живота и да се държите хванати за ръце, както през лятото, гонехте вълните и мечтите. Зимата дава осмисляне, задълбочаване и равносметка в отношенията. Понякога тя се явява и преломният момент във връзката, снегът се натрупва между двамата и нищо не може да го стопи…Но любовта е такава, тя е за силните, тя е чувство, което не се подчинява на нашите правила и закони…тя е и ще бъде…

Леко идва пролетта… в отношенията е символ на силата, да преодолееш  трудностите на зимата, бурята на изпепеляващото лято, красотата и тишината на есента и да останеш без мълвен през пролетта…

Това беше приказката за годишните сезони, които са като човешките емоции…

Бъдете щастливи, обичайте с цялото си сърце и не позволявайте снеговете да останат не разтопени…

Понякога страхът е грамотевицата, която не дава възможност любовта да мине през своите етапи и накрая да остарее в люлката от изплетени есенни листа със спомени за лятото и пролетта…

Оценете статията

Comments

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here