Природолечение с храна

0
464

„Нека храната стане ваше лекарство, а лекарството – ваша храна!

Хипократ

Храната е възприемана като лекарство от древните народи не само в Европа, но и в други краища на света. В Древен Египет например, около 500-450 г. пр. Хр., са лекували близо 90 различни болести със зеле и около 30 с лук. Днес вече имаме научни доказателства, че почти всички социално значими заболявания като атеросклерозата, хипертонията, диабет II тип, както и много форми на рака са обусловени от храненето. Перспективата те да се атакуват пак с храна е много примамлива. Американският учен Марк Месина провъзгласи съвремието ни за втори златен век на храненето (първият, според Месина, е времето на откритието на витамините и микроелементите и проучването на тяхното полезно действие върху човешкия организъм).

В действителност в наше време се увеличават сериозните изследвания в областта на храненето. През 80-те години на XX вeк например в Япония започват да отделят време и внимание на проблемите на храненето и неговото въздействие върху отделни физиологични системи в организма на човека. Практически японците започват да използват храните за предпазване от заболявания и за добро функциониране на всички системи. Именно те въвеждат термина функционални храни. Една храна може да се нарече функционална, ако проявява въздействие върху една или повече функции на организма, свързани с подобряване на здравето или намаляване на риска от заболявания. Най-простият пример за такива храни са свежите, непреработени плодове и зеленчуци.

Функционалните храни могат да се характеризират според биологично-активните вещества, които съдържат: хранителни влакнини, олигозахариди, млечнокисели бактерии, пептиди и протеини, витамини, минерални соли и др.

Най-общо можем да класифицираме функционалните храни в 3 групи, в зависимост от тяхното биологично въздействие – пробиотици, пребиотици и синбиотици. Пробиотиците представляват жива микробиална храна с положително действие върху микробиалния баланс в организма. Пример може да се даде с млечнокиселите бактерии. Пребиотиците са нежизненоспособни хранителни вещества, които ферментират в дебелото черво. По този начин, те стимулират избирателно растежа на полезна за организма микрофлора в дебелото черво. Сред тях са неразграждащите се олигозахариди като инулинът, който се съдържа в земната ябълка. Синбиотиците пък представляват смес от пробиотици и пребиотици…

Повече по темата можете да научите в книгата на д-р Атанас Михайлов „Въведение в природолечението” (ИК „Изток-Запад”).

Оценете статията

Comments

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here