Важни факти за въглехидратите

0
1038

vuglehidratit-informacia Въглехидратите са най-изобилните органични съединения в живите организми. Те съдържат основно въглерод, водород и кислород – с тяхна помощ се набавя енергия за тялото. Разделят се на два основни типа – сложни/нерафинирани и прости/рафинирани.

Сложните въглехидрати се състоят от захарни молекули, свързани в дълги вериги. Такива са целулозата, скорбялата, захарта. Целулозата е въглехидрат, чиято верига е така химически свързана, че е невъзможно за човешките храносмилателни ензими да я разградят. Скорбялата и захарта се разграждат, но бавно, с което освобождават енергия, витамини, минерали и фибри за по-дълъг период от време.

Простите въглехидрати са чисти източници на енергия, съставени от две или повече захарни вериги. Те имат ниска хранителна стойност за тялото, но отделят по-бързо и повече енергия при консумация от сложните въглехидрати.

Здравословната диета трябва да включва от 40% до 60% въглехидрати, като 2/3 от тях е препоръчително да са сложни. Приемът на повече прости въглехидрати и захари драстично увеличава натрупването на мазнини. Най-добрите и балансирани източници на въглехидрати са пресните плодове и зеленчуци, ядки и пълнозърнести храни.

Захарта и скорбялата са богати източници на енергия и понеже всички захариди се преобразуват в глюкоза, имат ключова роля в баланса на кръвната захар. Често срещана грешка при нови диети е, да се ограничат максимално въглехидратите – това оставя организма по-изтощен, по-гладен и с нарушен баланс на кръвната захар.

Въглехидратите биват предпочитан източник на енергия, но ако не са в достатъчна наличност, тялото започва да разгражда мускулите. Освен че отслабва силата на крайниците, този процес освобождава в организма съединения, наречени кетони, които вредят на мозъчната функция.

Диетичните фибри, особено популярно звено в здравословното хранене, представляват предимно хемицелулози, пектин, целулоза и други въглехидрати. Те са важни за доброто храносмилане и предпазват от запек. Осигуряват бавното и постепенно освобождаване на глюкоза в кръвта и потискат апетита.

Системния недостиг на въглехидрати причинява хипогликемия, объркване, тремори, треска, изтощение, загуба на мускулна тъкан, мускулна атрофия и делириум. Кетонемията също е негово производно.

Кетонемия настъпва при продължително лишаване от въглехидрати, като постене или гладуване за по-добра фигура. В определен момент организмът започва да разгражда мастни киселини и да деаминира аминови киселини, в търсене на енергия, което води до натрупване на ацетон, ацетонова киселина и бетаоксимаслена киселина в тъканите на черния дроб и бъбреците. Състоянието е пряко свързано с болестта на Алцхаймер и някои видове ракови заболявания.

източник puls.bg

Оценете статията

Comments

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here