Важни факти за въглехидратите

0
1169

vuglehidratit-informacia Въглехидратите са най-изобилните органични съединения в живите организми. Те съдържат основно въглерод, водород и кислород – с тяхна помощ се набавя енергия за тялото. Разделят се на два основни типа – сложни/нерафинирани и прости/рафинирани.

Сложните въглехидрати се състоят от захарни молекули, свързани в дълги вериги. Такива са целулозата, скорбялата, захарта. Целулозата е въглехидрат, чиято верига е така химически свързана, че е невъзможно за човешките храносмилателни ензими да я разградят. Скорбялата и захарта се разграждат, но бавно, с което освобождават енергия, витамини, минерали и фибри за по-дълъг период от време.

Простите въглехидрати са чисти източници на енергия, съставени от две или повече захарни вериги. Те имат ниска хранителна стойност за тялото, но отделят по-бързо и повече енергия при консумация от сложните въглехидрати.

Здравословната диета трябва да включва от 40% до 60% въглехидрати, като 2/3 от тях е препоръчително да са сложни. Приемът на повече прости въглехидрати и захари драстично увеличава натрупването на мазнини. Най-добрите и балансирани източници на въглехидрати са пресните плодове и зеленчуци, ядки и пълнозърнести храни.

Захарта и скорбялата са богати източници на енергия и понеже всички захариди се преобразуват в глюкоза, имат ключова роля в баланса на кръвната захар. Често срещана грешка при нови диети е, да се ограничат максимално въглехидратите – това оставя организма по-изтощен, по-гладен и с нарушен баланс на кръвната захар.

Въглехидратите биват предпочитан източник на енергия, но ако не са в достатъчна наличност, тялото започва да разгражда мускулите. Освен че отслабва силата на крайниците, този процес освобождава в организма съединения, наречени кетони, които вредят на мозъчната функция.

Диетичните фибри, особено популярно звено в здравословното хранене, представляват предимно хемицелулози, пектин, целулоза и други въглехидрати. Те са важни за доброто храносмилане и предпазват от запек. Осигуряват бавното и постепенно освобождаване на глюкоза в кръвта и потискат апетита.

Системния недостиг на въглехидрати причинява хипогликемия, объркване, тремори, треска, изтощение, загуба на мускулна тъкан, мускулна атрофия и делириум. Кетонемията също е негово производно.

Кетонемия настъпва при продължително лишаване от въглехидрати, като постене или гладуване за по-добра фигура. В определен момент организмът започва да разгражда мастни киселини и да деаминира аминови киселини, в търсене на енергия, което води до натрупване на ацетон, ацетонова киселина и бетаоксимаслена киселина в тъканите на черния дроб и бъбреците. Състоянието е пряко свързано с болестта на Алцхаймер и някои видове ракови заболявания.

източник puls.bg

Оценете статията

Comments

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.