Вярата – предимство или недостатък?

0
935

vqrvashtiat-mozuk Призраци, магии, чудати същества и други мистерии – суеверия, в които редица хора вярват от векове наред, та чак до днес. Дори и да имат своите основания – приемливи или не за околните – често тези хора се вживяват до опасна за здравето (собственото, пък и на околните) степен. И ако в миналото човечеството е имало оправдание да бъде суеверно – човешката култура и познанието за света са били много по-ограничени, отколкото са сега – може би най-уместният въпрос в XXI век е: как се стига до подобни ситуации в наши дни?

Ученият Майкъл Шърмър дава отговор на този въпрос, обяснявайки как мозъкът изгражда вярвания и впоследствие ги утвърждава като истини. В книгата си „Вярващият мозък“ (ИК „Изток-Запад“) Шърмър синтезира изследвания, провеждани в рамките на 30 години, за да изясни следната питанка: как и защо вярваме в това, в което вярваме, във всички аспекти на своя живот? Според автора мозъкът е машина за вяра: информацията, която възприемаме чрез сетивата си, постъпва в мозъка, който естествено започва да търси и да намира модели, след което да ги изпълва със смисъл. Следват процеси, които Шърмър характеризира като: тенденция да се откриват смислени модели и в смислени, и в безсмислени данни (патернизация), и тенденция да се изпълват тези модели със смисъл, намерение и действаща сила (агентизация).
picture_1132
Той допълва също, че реално човек е безсилен и няма как да противодейства на тези процеси, защото човешкият мозък е еволюирал до тази степен, за да може да свързва точките в нашия свят и да получава смислени модели, които обясняват случващото се наоколо. Именно тези смислени модели се превръщат във вярвания, а веднъж оформят ли се вярванията, мозъкът започва да търси и намира потвърждаващи доказателства в тяхна подкрепа. Това добавя емоционален тласък към увереността в тези вярвания и следователно ускорява процеса на тяхното подсилване. Така въпросният процес се завърта в спиралата на положителния отговор от потвърждаването на вярата. Случва се дори някои хора да оформят вярвания от едно-единствено преживяване, необременено от личния им опит или културата им като цяло.

Шърмър твърди: „Оформяме вярванията си по разнообразни субективни, лични, емоционални и психологически причини в контекста на средата, създадена от семейство, приятели, колеги, култура и общество като цяло; след като оформим вярванията си, започваме да ги защитаваме, оправдаваме и рационализираме с разнообразни интелектуални основания, състоятелни аргументи и разумни обяснения. Първо идват вярванията, после ги следват обясненията.“

Повече по темата можете да научите тук.

Оценете статията

Comments

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.