Цинк-а и какво не знаем за него

0
958

Цинкът е необходим микроминерал в храната на дневна база, но само в много малки количества (50 милиграма или по-малко).

Основните функции на цинка са свързани с:

– Регулиране на генетичните дейности

Цинкът е важен регулатор на множество генетични дейности. Клетките на тялото имат специално отделение, наречена ядро и вътре в ядрото са разположени приблизително 100000 гени. Тези гени предоставят указания за клетките и те трябва да решат кои инструкции да четат. Цинкът е от съществено значение за четенето на генетични инструкции и когато се приемат недостатъчни количества цинк, инструкциите могат да се разтълкуват погрешно.

– Подпомагане на баланса на кръвната захар и метаболитната степен. Инсулинът, хормон, произвеждан от панкреаса, е необходим за придвижване на захарта от кръвта до клетките. Отговорът на клетките към инсулина се нарича инсулинов отговор. Когато храните не предоставят достатъчно количество цинк, инсулиновият отговор намалява и става по-трудно да се стабилизира кръвната захар.

Метаболитната степен – степента, в която организмът създава и използва енергия – също зависи от цинка за нейното регулиране. Когато цинка е дефицит в храната, метаболитната степен спада, заедно с хормоналната продукция на щитовидната жлеза.

– Поддържане чувствителността за мирис и вкус. Гъстин е малък протеин, който участва пряко в усещането на вкус. Цинкът е необходимо да бъде свързан с този протеин, за да може това усещане да функционира правилно.

– Поддържане на имунната функция – много видове имунни клетки зависят от цинка за оптималното си функциониране.

Поради наличието на връзка между цинка и усещането за вкус и миризма, нарушеното усещане е общ симптом на цинков дефицит. Депресия, липса на апетит, недостатъчен растеж при децата, както и чести настинки и инфекции, също могат да бъдат симптоми за недостатъчност на цинк в хранителната диета.

Металният, горчив вкус в устата може да бъде показателен за токсичност, породена от прекомерния прием на цинк. Също така токсичността се свързва и със стомашни болки, гадене, повръщане, спазми, диария.

Националната академия на науките на САЩ определя допустимата горна граница за прием на цинк на 40 милиграма на ден за лица на 19 и повече години.

Контактът с вода на някои храни, които имат по-голямо съдържание на цинк, който е във водо-разтворим вид, води до високи загуби на този минерал.

Доставката на цинк в организма може да се намали от приема на следните лекарства: тиазидни диуретици като Diuril или Enduron; АСЕ инхибитори като Capozide и Lotensin; антибиотици, като пеницилинамин или тетрациклин; ранитидин и орални контрацептиви (противозачатъчни хапчета).

Цинкът може да играе роля при предотвратяването и / или лечението на следните заболявания: акне, алкохолизъм, болест на Алцхаймер, анорексия, атопичен дерматит, цервикална дисплазия, болест на Крон, диабет, епилепсия, базедова болест, херпес, СПИН, мъжки стерилитет, възпалителни заболявания на червата, грип, остеоартроза, псориазис, ревматоиден артрит и др.

Хранителните добавки, съдържащи цинк са представени в хелатирана форма, където цинкът е свързан с друга молекула. Хелатираните добавки най-често попадат в две категории. Първата категория е органични киселини, които включват пиколинова киселина, оротична киселина, лимонена киселина и глюконова киселина. Втората категория е аминокиселини, която включва метионин, монометионин и др. киселини.

Хранителните добавки, съдържащи цинк също са на разположение и в неорганична форма и се срещат под формата на цинков сулфат или цинков оксид.

Телешкият черен дроб, гъбите и спанака са много добри източници на цинк. Добри източници са: морските зеленчуци, босилек, мащерка, тиквени семена, говеждо, агнешко, аспержи, еленово месо, скариди, кленов сироп, броколи, грах, кисело мляко, сусамови семена, синап и др.

източник gotvach.bg

Оценете статията

Comments

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.