В свят, в който ценностната система на обществото е разклатена, консуматорските нагласи преобладават, визията доминира над съдържанието, стремежът да си „готин”, “cool”, „fun” и „над нещата” замаскира огромната нужда от това да си автентичен, мислещ, пълноценен и осъзнат, в такъв свят всеки един пример за вдъхновяващ и осмислен начин на живот е живителен извор, напояващ с вяра и оптимизъм. Избрах да интервюирам Инес Субашка именно, защото тя вдъхновява и мотивира хората около себе си да живеят пълноценно като съчетават грижата за тялото с грижата за душата. Здраве, баланс и мъдрост – тези три думи ми идват наум, когато си мисля за начина й на живот. В работата си тя комбинира интересите си – функционално трениране, здравословно хранене, приложна психология, хранителни разстройства и тяхното лечение. Инес е била и професионален спортист преди години. Занимавала се е с баскетбол и плуване. Сега е кондиционен треньор и основател на Inspired Fit Strong – програми за индивидуални и групови тренировки, bootcamps и програми за здравословно хранене. Има и собствен блог (http://inspiredfitstrong.com/bg/blog/) и месечен журнал, където дава воля и на другата си страст – писането и чрез които дава ежедневни дози вдъхновение на последователите си. Вижте какво е научила през годините и какво в начина й на мислене й помага да постига целите си и да живее живота, за който мечтае:
- Здравей, Инес! Вярваш ли, че всеки идва на този свят с мисия? Как и кога разбра кое е твоето призвание?
Всеки живее с това, в което вярва. Аз съм убедена, че всеки идва на този свят с мисия. Не би ли било нелепо, ако нещо толкова перфектно и гениално като Вселената, където слънцето никога на закъснява да изгрее или пък да залезе, е събрала милиарди хора, които да са безцелна част от този съвършен механизъм? Силно се съмнявам. Още от дете, винаги съм знаела, че спортът е моят живот. Беше въпрос на време да намеря начин да преплета страстта си към спорта и движението с това да допринасям не само на себе си, но и на другите. Именно това е мисията – да правиш това, което обожаваш, като същевременно го раздаваш и на другите и правиш живота им малко по-добър.
- Кои са били менторите и учителите ти по пътя, по който вървиш?
На всеки етап от живота си съм имала различни ментори и учители. Дори бих казала, че хората, които са ме вдъхновявали в миналото, сега не биха имали същото въздействие върху мен, защото аз съм друга и вече имам нужда от нещо различно, което да ме движи напред и нещо, което мога да намеря в някой, който е на следващото равнище. Но менторите и учителите не винаги имат имена. Понякога това е цяла история, която случайно си дочул, но е била толкова близка до твоето преживяване и това, което си имал нужда да чуеш. Понякога е случаен непознат, а друг път просто горската тишина, която ти помага да надникнеш по-дълбоко в себе си и да намериш нужното.
- От кои книги си почерпила много за личностното си израстване?
Тук важи същото. Книги, които преди съм намирала за уникални, днес нямат такова въздействие. Въпреки това, до ден днешен най-важните книги в живота ми са:
„Транссърфинг на реалността” – Вадим Зеланд
Всички книги на Екхарт Толе
Всички книги на Виктор Франкъл и Джеймс Холис
„Школа за Богове” на Стефано Д’Анна
“Power versus Force” – David Hawkins
Има още много, но тези са ми фаворити.
4. Има ли ясни стъпки и етапи в развитието ти като професионалист? Кога усети, че си готова да консултираш други хора как да постигнат целите си? Как се подготвяш и усъвършенстваш в работата си?
Аз мога да си откроя ясни етапи, но те биха били ясни само за мен. Животът е като една координатна система, където всичко, което се случва е като разпръснати координатни точки и на пръв поглед няма логика в посоките. Когато ги свържеш обаче, чертаеш картата или фигурата на собствения си живот, която придобива материя и смисъл. Разбрах, че съм готова, много след като започнах да се занимавам с това. Когато аз самата направих много грешки, прочетох и научих много – знания, преплетени с опит. Сега определено имам увереност, че мога да посрещна хората там, където се намират на етапа от развитието си и да им дам това, от което имат нужда. Просто, защото аз минах по този път и знам как се чувствах и от какво имах нужда. Подготвям се с несметни часове четене, тестване, трениране, движение, комуникация с други професионалисти, работа с хората, която ми дава много знания за това как реагират различните индивиди.
5.Какви промени направи в начина си на работа благодарение на натрупания опит? Промениха ли се критериите ти за избор на екип? Как избираш хората, които да станат част от екипа ти?
Определено! Аз съм търпелив човек и преди давах много шансове на хората и много време отричах очевидното. Сега се доверявам повече на инстинкта си и знам, че ако аз и хората от екипа ми не се чувстваме добре в присъствието на някой, той определено няма място при нас. Интересувам се от обратната връзка на клиентите, защото те също усещат кой може да им даде това, от което имат нужда.
Какво промених в начина си на работа? Много неща, но най-вече имам ясна идея и визия за това, което искам да бъда и това, което искам да се случва с IFS. Когато знаеш на къде вървиш, не можеш да се заблуждаваш и захласваш по на пръв поглед „пикантни” предложения и възможности. Сега давам шанс само на възможностите и хората, които пасват на визията ми за развитие.
6.Мислиш ли, че когато вярваме в мечтите си и се доверяваме на Вселената, тя ни помага да ги осъществим? Вярваш ли в идеята, че привличаме хора и ситуации в живота си според вибрациите, които излъчваме? Има ли в живота ти щастливи съвпадения?
Само вяра не стига. Смятам,че когато повярваш, че имаш силата да сбъднеш нещо и ден след ден се трудиш, за да го постигнеш, просто се приближаваш към него. То не идва при теб – усилията ти те отвеждат при него.
Убедена съм, че подобното привлича подобно. Животът ми е изпълнен с щастливи съвпадения и знам, че ако искам да спра да привличам определен типаж от хора, трябва да променя не тях, а себе си.
7.Имало ли е моменти в живота ти, когато си се чувствала все едно си в застой и си се колебала дали да продължиш? Как преодоляваш трудностите?
Толкова са много. Когато мисля за живота, обичам да правя паралел с тялото и тренировките. Тялото напредва чрез свръхкомпенсация. Период, в който се натоварваш повече и усещаш умора. Точно този момент, в който имаш чувството, че не прогресираш. После следва период, в който тренировките стават по-леки, а тялото се възстановява, но не до равнището, от което е започнало, а над него. Т.е. именно моментът, в който си се чувствал в застой (външно), вътрешно са се случвали процесите, които после те отвеждат до резултатите, които искаш да имаш. Как преодолявам трудностите? Като един лост с повече тежести – чрез труд, постоянство и ясна идея каква е цената на това, което искам да постигна. Лесното е посредствено. Човекът не е роден да изживява своята посредственост, а своето величие.
8.Покрай професията си, ти общуваш с много хора. Забелязала ли си определени тенденции на развитие и промяна в начина на живот и мислене на българите в сравнение с впечатленията ти от преди години?
Бих казала да, но мисля, че бих сгрешила. Смятам, че средата, в която съм в момента е изпълнена с хора, които искат да развиват себе си и да реализират потенциала си. Но те и преди са били такива. Проблемът не е дали има такива хора, а къде са. Хората, които могат и постигат, не са тези, които ежедневно се самосъжаляват; промиват мозъка си с телевизия и клюки. Хората, които могат и постигат винаги ги е имало. Просто в медиите се избира това да се показва другата, по-незряла страна на човека. И докато всички са вторачени в монитора и остават с впечатлението, че това е масата, навън България е пълна с достойни, можещи и развиващи се хора.
9.Как би се описала с няколко изречения? Как си представяш живота си и работата си след няколко години? Обичаш ли да планираш и доколко се придържаш към плановете си?
Няма нужда от изречения. Аз съм нещотърсач, а това дава широко поле на изява 😀 J Как си представям живота си? Няма точни рамки. Само знам, че след няколко години пак ще правя това, което ме кара да се чувствам завършена и това, което ме кара всяка сутрин да се събуждам с нетърпение за новия ден и да заспивам с усещане за смисъл. Относно плановете, парадоксът е, че аз съм едновременно човекът- хаос и човекът- план. Опитвам се да не бъда роб на график и да взимам по-спонтанни решения. Но май всичко опира до баланса между двете – да знаеш кога е по-добре да планираш и кога е по-добре да се пуснеш по течението.
10.Кое според теб е важно за една двойка, за да подхранва любовта? Кои качества цениш в човека до себе си? Какво сте научили един от друг?
Отговорът ми се изчерпва с това:”Винаги съм вярвала, че “идеалната любов” прилича на двойка художници, всеки от които живее самостоятелно в ателието си. Двамата от време на време си ходят на гости, рисуват заедно, вдъхновяват се, говорят си, спорят, разказват си истории, споделят опит и преживявания, правят любов, слушат музика, наслаждават се един на друг. После всеки се прибира в собственото си ателие, без животът му по никакъв начин да зависи от другия. Но след всяка следваща среща всеки от тях открива как картините му стават по-ярки, по-дълбоки и по-красиви.”
Относно човекът до мен – най-много ценя това, че ми дава пространството да бъда себе си – в цялата си странност 🙂
10.Какво би казала на хората, които искат да направят положителна промяна в живота си – да станат по-здрави, по-мотивирани и по-вдъхновени?
Да се концентрират първо върху това, с което хранят ума си – думите, хората, предаванията, интервютата, книгите, всичко, което достига до ума не е просто информация. То е това, което ни програмира такива каквито сме. За да променим себе си, трябва да променим средата си и входящата информация – т.е. това, което слушаме, четем и хората, с които общуваме.
Да се концентрират върху това, с което хранят тялото си – храната отново е информация за тялото, а то е инструментът, с който сбъдваме реалността си.
Интервюто изготви: Мария Димитрова
