Името ми е Яна Данаилова и съм хранителен консултант и преподавател по йога. Личната ми мисия е да помагам на хората около мен да бъдат здрави и щастливи! Чрез индивидуално разработени хранителни и двигателни режими работя в посока подобряване на цялостното здравословно състояние, освободаване от излишните килограми и/или натрупани токсини, повишаване на тонуса, енергията и забавяне на процесите на стареене. Също така, съм ПР съм на Българско Вегетарианско общество, ангажирана съм в рециа социални каузи с обществена значимост и следвам доктурантура по Международен бизнес.
Самата аз съм веган и се храня над 90 % със сурова храна. Бих искала открито и съвсем добронамерено да споделя с вас, защо аз лично се насочих към суровоядстовото, защо избрах този начин на живот и на хранене и защо смятам, че той е полезен за мен и за моето тяло.
Кои са основните мотиви, които биха ни насочили към суровядство:
- Освен сурови продукти, суровоядството допуска консумация и на замразени такива, макар че в процеса на замразяване се губят около 30 процента от съдържанието на хранителни вещества. Важно е да отбележим, че зеленчуците, които са бланширани или варени, преди да бъдат замразени, не се класифицират като сурови продукти;
- Всяка консервирана или пастьоризирана храна не е сурова. Повечето консервирани храни са нагряват до около 116 ° C и след това отлежават по щандовете на магазините в продължение на месеци. Повечето от тези кутии са облицовани с пластмасово покритие, през което в храната се просмуква BPA, химично съединение, за което има редица изследвания и свидетелства, че би могло да води до нарушения на ендокринната система, да засяга плодовитостта, мозъчната дейност, поведението и развитието при деца, както и би могло да доведе до рак, диабет и други сериозни заболявания;
- Пастьоризацията е процес, при който се нагряват сокове, мляко и млечни продукти, най-малко до 63 ° С (кратковременната пастьоризация настъпва при 72 ° C) за три минути. Тя цели да се унищожат всички вредни бактерии, но за съжаление, също така, в процеса на пастьоризация, се разрушават ензимите и някои от хранителните качества на продуктуте;
- Термичната обработка изчерпва хранителното съдържание на храната и в голяма степен разрушава хранителни вещества и жизнеността на храната, и в същото време затруднява усвояването на останалите хранителни вещества. При температура от 45 ° C до 48 ° C ензимите започват да се разрушават и губят своята каталитична мощност. На около 57 ° C ние унищожаваме и витамините и фитонутриентите (антиоксиданти) в храната си. Минералите не са засягат от топлинната обработка, но в процеса на варене, например, минерални вещества ще бъдат изгубени във водата;
- Друг аргумент против загряване на нашите храни е фактът, че нашата кожа и нашите кожни клетки умират при температура около 54 ° C и тук резонно възниква въпросът – следва ли да консумираме термично обработена на висока температура храна…;
- При температура около 71 ° C захарите в богатите на въглехидрати храни, като картофи и зърнени изделия, започват да се карамелизират, което ги прави по-малко ефективни като източник на енергия за нашето тяло;
- В процеса на варене зеленчуците губят голяма част от съдържанието си на фибри, което намалява техния благотворен ефект за прочистване на храносмилателната ни система и подобраване перисталтиката на червата;
- Вече е научно доказано, че някои определени токсини и канцерогени се формират в процеса на термична обработка на храната, особено, когато се използва висока температура. Подгряването на храни с високо съдържание на мазнини и на протеини от животински произход, създава крайни продукти на гликиция (AGEs), които сe свързват с ускорения процес на стареене, дисфункция на ретината, повишено кръвното налягане, сърдечно съдови заболявания, диабет тип II и задълбочаване на редица други дегеративни заболявания. Температури над 120 ° C значително ускоряват химичната реакция и формирането на AGEs;
- Загряването на храни с високо съдържание на нишесте в комбинация с мазнини /взаимодействието на аминокиселината аспарагин и захари/, например в пържени картофки, чипс, хляб, бисквити и крекери, създава акриламид, вещество, за което е известно, че причинява рак в лабораторни изследвания върху животни.
- При термичната обработка на месото се отделят т. нар. хетероциклични амини ( HCAs ), други канцерогенни съединения, които стимулират свободните радикали и увреждат ДНК. HCAs изобилстват в добре изпеченото, пърженето, както и в месото, приготвено на барбекю.
За щастие, храненето на растителна основа, във всичките му разновидности, става все по-прието в общественото съзнание и се радва на все повече последователи. Изглежда, че почти всеки ден излизат нови и нови проучвания относно предимствата и ползите на суровите храни. Нека разбулим и най-дискутираните аспекти, които интригуват хората, които се колебаят дали да преминат към суров режим на хранене:
“Сурови източници на протеини”
Едни от най-големите опасения на хората е дали диетата на растителна основа ще им осигури адекватен прием на протеин и на есенциалните аминокиселини. Добрата новина е, че всички растения съдържат протеин, особено зеленолистните зеленчуци. Къдравото зеле, спанакът, магданозът, зелето, руколата и така нататък са съставени от 35 до 50 на сто протеин. Други източници на добро качество на протеин включват конопени семена, семена от чиа, годжи бери, какао, бадеми, пчелен прашец, спирулина, синьо – зелени водорасли, хлорела, тиквени семки, кълнове, покълнали зърна, покълнал див ориз и др. Ежедневният прием на разнообразни растителни и сурови храни може напълно да посрещне нуждите на тялото ни от протеин.
“Сурови източници на калций”
Зеленолистните зеленчуци са чудесен източник на бионаличен калций, както са и пълнозърнестият сусам (или суров тахан), зеле, броколи, бок чой, цикория, водорасли и смокините.
За правилното усвояване на калция, тялото ни се нуждае от витамин D3. От съществено значеие, за да си осигурим адекватен прием на този витамин, е ежедневно да се излагаме на пряка слънчева светлина (около десет до петнадесет минути на ден) или, ако нямаме такава възможност, да вземаме добавка на витамин D3. Важно е също да консумираме храни, които съдържат силиций и магнезий, като тиквени семки, спанак, ябълки, портокали, череши, краставици, лук, цвекло, целина, бадеми, банани, смокини, елда и какао. Тези храни помагат при създаване и поддържане на костната плътност.
Магнезий и силиций можем да се намерим още в чая от хвощ и коприва.
“Сурови източници на желязо”
Тялото ни усвоява желязото от растителен произход малко по малко по-различен начин от желязото от животински такъв. Ние можем да усвоим само толкова желязо на растителна основа, колкото ни е необходимо и излишъкът ще бъде елиминиран. Което е прекрасно, защото интоксикацията с желязо може да предизвика увреждане на свободни радикали и е свързана с болестта на Алцхаймер, рак на дебелото черво, рак на черния дроб и повишен риск от сърдечни заболявания. Богати на желязо са следните храни: тиквени семки, сусам, слънчоглед, зеле, маруля, водорасли, броколи, бок чой и билки като босилек, мащерка, копър, магданоз.
“Сурови Източници на B12”
В12 е съществен витамин, създаден от бактерии и кобалт, намерени в почвата. Той представлява микроб и се произвежда от микроорганизмите. Същият се самосинтезира в тялото ни, при наличие на добра чревна флора. Неизмитите, органични плодове и зеленчуци са добър източник на В12, но заради минералните изчерпване на повърхностния почвен слой, както и ограничения ни достъп до такива храни, хората все по-често развиват дефицит на B12. В този случай добрата добавка е от съществено значение. Препоръчвам ви метилкобаламин, като най-бионалична форма на витамина. Дефицит на В12 може да предизвика умора, загуба на паметта, анемия, депресия и необратими неврологични увреждания. Важно е да знаем, че в тялото си носим тригодишен резерв на B12 в черния си дроб, но при наличие на процес на изчерпване на депата е критично важно да предприемем незабавно суплементиране, преди да е твърде късно.
В заключение, бих искала да ви уверя, че не е нужно да бъдете вегетарианец или веган, за да спазвате суров хранителен режим, нито пък трябва да се стремите към 100 процента суровоядство, за да извлечете максимално ползи от диетата си. Всяка порция сурова храна е от полза за вашето здраве. Опитайте да се придържате към поне 50% сурова
диета и ще почувствате забележима разлика. Не е никак трудно! Ако замените сутрешната си закуска със свежо, плодово смути с ядки и семена и добавите по една салата към своя обяд и вечеря и вече сте там!
Поздравления!
Бъдете здрави!
Повече информация за Яна Данаилова може да намерите на http://www.chandra.bg/ и https://www.facebook.com/chandranutrition/
