Въпреки широкоразпространеното мнение, че на Изток всички се наливат денонощно с чай, китайците пият чай не чак толкова много – не повече от три пъти дневно.
Най-скъпият чай е от провинция Фуцзян, която се намира срещу Тайван. Въздухът там е невероятен, но не това е причината за ценността на чая. Той се прави от листенцата на пет различни чаени дървета, всяко от които е на по петстотин години. Петдесет грама от този чай струват 800 долара.
Познавачите на чая в Китай не пият чай, събран преди десет-петнадесет дни, защото той е прекалено силен и направо действа опияняващо на организма.
Чаят, който е престоял след събирането на листенцата няколко месеца, също не се цени, защото то й е загубил жизнената си сила. Според китайците чаят не е вино и колкото е по-стар, толкова е по-некачествен.
Пресните чаени листенца са меки и живи на пипане, а старите са сухи и лесно се превръщат в прах. Пресният чай няма допълнителни миризми и при запарка разпространява обилно свеж аромат.
Първият чай се събира през април. Събирачите на чай откъсват най-младите листенца – по две три от всеки храст или дърво. Китайците смятат, че през пролетта е полезно да се пият чайове от цветя, през лятото – зелени, през есента – улунски, а през зимата – черни и червени.
Истинските ценители на чая купуват само на килограм, за тях чаят в опаковка просто няма стойност. Според специалистите чаят в пакетчета е много по-некачествен от този на листенца и дори от този на прах.
Чаят се запарва най-добре в чайник от червена или лилава глина. Лилавата глина е известна с антитоксичните си свойства и се продава само в магазини, където има скъпи китайски чайове.
Чаят се различава по размера на листенцата. Надписът на кутийката, който гласи OP (Orange Pekoe) е професионален термин, който означава, че са използвани едри чаени листенца.
Надписът FOP означава, че са използвани най-едрите чаени листенца с пъпки върху тях, ВОР – по-дребни листенца, BOPF – натрошени листенца, PF – натрошени дребни листенца. Последните два вида се използват за приготвяне на чай в пакетчета.
източник gotvach.bg
