Жарещо слънце.
Непоносим пек.
Смазваща жега.
Мор.
Не е ли това най-осезаемият ефект от причиненото от нас глобално затопляне? Родена преди милиарди години, планетата ни е преживявала драстични температурни промени – от ледникови епохи към бурни периоди на тропически жеги. На Земята днес живеят над 6.5 млрд. души, които систематично унищожават околната среда – съзнателно или не. Само една крехка газова обвивка е средата, която дишаме и същевременно е единствената ни защита срещу астероидите, които се реят из Слънчевата система, както и срещу интензивната космическа радиация на любимото ни Слънце. Въпреки това с всяка изминала минута ние сами замърсяваме необратимо собствения си щит, нищо, че така или иначе земното ни съществувание е достатъчно несигурно и без друго. В XXI век – векът на глобализацията, на високите технологии, на бързата и безпроблемна комуникация от и до всяка точка на планетата – имаме нужда от тези удобства и е почти невъзможно да се откажем от тях. И то не само защото сме свикнали да живеем по този начин, а и защото така е много по-лесно и практично. Но точно този начин на живот устремно води до брутално замърсяване на околната среда, което дестабилизира бъдещето ни.
Всичко ли е безвъзвратно загубено и не е ли прекалено късно да предприемем крути мерки? Обречена ли е наистина цивилизацията ни на гибел вследствие на причинената от човека климатична промяна? И все пак възможно ли е да се спасим от катастрофален апокалипсис?
В своята книга „Броени години да спасим планетата” (ИК „Изток-Запад”) Бил Макгуайър дава най-важните отговори за нашата дейност, за околната среда и утрешния ден, който днес създаваме за своите деца. Книгата проследява систематично настоящите бързоразвиващи се промени и очакваните бъдещи проявления на климатичните аномалии. Авторът, пребродил цялото земно кълбо, посочва стряскащи събития, сред които бъдещото стопяване на ледените шапки, спирането на течението Гълфстрийм и зараждането и разпространението на смъртоносни епидемии.
Вместо да се чудим единствено за какво, как и по колко да ядем днес, би било добре да се замислим малко повече и за утре – какво трябва да направим сега, за да спасим нашата планета в бъдеще. В крайна сметка поемането на отговорност за бъдещето не е въпрос на избор, а е единствената алтернатива на самоунищожението.
Повече за написаното от Бил Макгуайър можете да прочетете тук.
