Душата ми е като скрит оркестър.
Не знам какви са инструментите, които в мен
ехтят – струнни или арфи, цимбали, барабани.
Мога само да се разпозная като симфония.“
Из „Книга на безпокойството“ от Фернанду Песоа
Вероятно съзнанието е най-яркият ни отличителен белег. То е феноменална особеност, която се изразява в притежаването на „ум“ (набор от мисловни способности), като мислещият е и актьорът на собствената си житейска драма. Съзнанието е „Аз“, който изследва едновременно и вътрешния, и заобикалящия ни свят, винаги готов за действие универсален посредник. Съзнателността обаче не е просто будност – изграждането на съзнателен мозък е сложен процес, в който емоциите се оказват от ключово значение.
За връзката между емоциите и мисленето разкрива повече невроученият Антонио Дамазио в книгата „Изграждане на съзнателния мозък“ (ИК „Изток-Запад“). Той твърди, че дори едноклетъчните организми (например амеби или бактерии) имат минимално чувство за себе си и се стремят да запазят вътрешния си интегритет срещу чуждо нашествие. Основавайки се изцяло на еволюцията, Дамазио добавя, че при тях се срещат примитивни емоции, които са предвестник на преживяванията на болка и удоволствие. Ученият нарича процесите, чрез които организмът стабилизира тялото си, хомеостаза. Той изследва последиците за това при хората, доказвайки своята теза, че за да мислим, първо трябва да изпитваме емоции.
Трудът на Дамазио разкодира конвенционалните категории на мозъка. Ученият обобщава: „Оказва се, че „висшите“ части на кората са неотделими от „по-нисшите“ части, че Азът се появява до голяма степен от мозъчния ствол – мозъчната тъкан точно над гръбначния мозък. С други думи, ние възникваме от мястото, където мозъкът и тялото се срещат, където плътта и чувствата са неотделими…“
Дамазио е международно признат и уважаван лидер в невронауката. Неговите изследвания са способствали за изясняването на невралната основа на емоциите и са показали, че емоциите играят централна роля в социалното познание и вземането на решения. Те оказват съществено влияние върху съвременното разбиране на нервните системи, които лежат в основата на паметта, езика и съзнанието. Дамазио е директор на Института за мозъка и творчеството на Университета на Южна Калифорния.
