Стресът и неговите емоционални прояви в лицето на тревожността и депресията са се превърнали в неизменна част от нашия живот. Те са най-големият здравен проблем за съвременните общества. Не само на Запад, но и у нас, стресът е нещо, с което сме свикнали до такава степен, че го приемаме за напълно нормално явление – той присъства в ежедневието ни също както сутрешното кафе и тълпата в трамвая. Въпреки че e неразделна част от нашия живот, не бива да забравяме, че стресът вреди сериозно както на физическото, така и на психическото ни здраве. Той води след себе си кога бавно и неусетно, кога бързо и рязко, увреждания, които са трайни, трудно лечими, много пъти и за цял живот.
В западните общества разстройствата, свързани с напрежението, са причина за повече смъртни случаи, отколкото тютюнопушенето. Сред най-употребяваните лекарства са не други, а пряко свързаните със стреса – антидепресантите, анксиолитиците и приспивателните, антиацидите за стомашни и други язви (отново причинени от нервно напрежение), медикаментите за понижаване на високото кръвно налягане или на лошия холестерол.
Тъй като проблемите с напрежението се множат с всеки изминал ден, страдащите от тях във всички краища на света започват все повече и повече да се съмняват в традиционните начини на лечение в лицето на психоанализата или добре познатите медикаменти.
В своята книга „Да излекуваме тревожността, депресията и стреса” (ИК „Изток-Запад”) д-р Давид Серван-Шрайбер предлага един изцяло нов подход, който представлява съвкупност от методи, които прибягват не до езика, а до тялото. Ученият разглежда т. нар. емоционален мозък (мозък, който се намира в мозъка ни), чийто строеж, клетъчна структура и биохимични свойства са различни от тези на останалата част от „неокортекса” (най-развитата част от мозъка, която е център на говора и мисълта). Емоционалният мозък често функционира независимо от неокортекса – говорът и познавателната (когнитивната) способност имат ограничено влияние върху него. Човек не може да заповяда на дадена емоция да се увеличи или да изчезне, по начина, по който заповядва на съзнанието си да мълчи или да произвежда думи. Емоционалният мозък контролира всичко, което управлява психологическия комфорт и голяма част от физиологията на тялото. Смущенията във функционирането му водят до сериозни емоционални разстройства. Голяма част от тези смущения са следствие от мъчителни преживявания в миналото, които въпреки че нямат връзка с настоящето, са незаличимо запечатани в емоционалния мозък. Именно тези преживявания често пъти продължават да контролират нашите чувства и поведение, дори и десетилетия след момента, в които са се случили. Главната задача на лекуващия е да „препрограмира” емоционалния мозък така, че той да се адаптира към настоящето, вместо да продължава да реагира на ситуации от миналото.
Още за алтернативните методи на д-р Серван-Шрайбер можете да научите тук.
Спрете стреса и депресията без лекарства и лекари
