„Във всяка възраст човек прилича на новак.”
Никола Себастиан Шамфор
Свикнали сме да възприемаме повечето възрастни хора като свадливи, опаки, дори ексцентрични, отказващи да приемат всичко ново (в това число и технологиите, които реално могат да улеснят живота им), самотни и депресирани. В съзнанието на масата възрастният човек е прегърбен, съсухрен и олюляващ се старец, постоянно недоволен и склонен да се скара с всеки, без значение дали има причина да го прави или не.
В действителност това е популярен, но неточен стереотип по адрес на възрастните. Медиите, филмите, детските филмчета (анимирани и игрални) допринасят в голяма степен за широкото му разпространение. В проучване на десет популярни тийнейджърски филма например повечето възрастни герои притежават редица отрицателни черти, а една пета от тях представят само негативни стереотипи. Депресиращият и дори плашещ понякога образ на остаряването е демонстриран не само във филми за деца и подрастващи, ами и в комикси, телевизионни програми и филми, ориентирани за възрастни.
Медиите постоянно насаждат у хората страхове за уж неизбежните щети, които остаряването нанася и допълнително допринасят за избуяването на митовете за възрастни хора, както и за предубежденията срещу тях. Проучвания показват, че чувството, което повечето ученици изпитват към възрастните, е съжаление. Много от нас свързват проблемите с паметта у старите хора като знак за умствени проблеми и некомпетентност, но същите проблеми у младите се възприемат като невнимание или липса на усилие. Изследвания обаче показват, че тези представи са абсолютно погрешни и развенчават мита, че старостта (от 60-65 години нагоре) в повечето случаи се свързва с неудовлетворение и сенилност. Екип изследователи интервюира млади хора на възраст между 21 и 40 години, като им задава въпроси за щастието и възрастта. Като цяло, младите предвиждат, че колкото повече остаряват, толкова по-нещастни ще стават. Оказва се обаче, че по-възрастните са далеч по-щастливи от младите. Нещо повече – проучвания, основани на интервюиране на представителна извадка от населението в САЩ, разкриват, че депресията в действителност е най-силна у хора на възраст между 25-45 години, а най-щастливата група от хора е на 65 години… или даже по-възрастни. Щастието се увеличава с възрастта в края на шейсетте и може би седемдесетте години на хората. В друго проучване в САЩ, в което взимат участие 28 000 американци, една трета от 88-годишните отговарят, че са „много щастливи”, а най-щастливите сред интервюираните са най-възрастните. Реално шансовете човек да е щастлив се увеличават с 5% с всяко следващо десетилетие. И това в голяма степен се дължи на факта, че в по-напреднала възраст, човек намалява очакванията си, приема ограниченията, които възрастта му налага и си спомня повече позитивната информация и хубавите моменти от живота си, отколкото негативните.
Макар депресията да е неизбежно последствие от остаряването и все още да засяга 15% от възрастните, реално много случаи на депресия с напредване на годините се дължат не толкова на самото биологическо остаряване, колкото на медицински проблеми и болежки, на странични ефекти от лекарствата за тяхното лекуване или на социалната изолация.
Друг широкоразпространен мит за възрастните е, че страдат от липса на каквото и да било сексуално желание. Проучване сред близо 3000 души показва обаче, че над три четвърти от мъжете на възраст между 75 и 85 години и половината от партньорките им съобщават, че все още се интересуват от секса, а 73% от участвалите в проучването на възраст между 57 и 64 години отговарят, че са сексуално активни. Нещо повече: 26% от най-възрастната група сред интервюираните (между 75 и 85 години) са все още сексуално активни.
Много хора са на мнение (и то погрешно), че с годините общата интелигентност на човек и езиковите му способности отслабват значително, особено в сравнение с тези на по-младите. Проучвания на творчески постижения обаче подсказват, че в някои дисциплини, като история и писане на романи например, много хора постигат най-високо качество на работа, когато са на възраст над 50 години. Често срещана и невярна представа за възрастните е още и че те са неспособни да усвоят нови умения, а продуктите на съвременната технология ги объркват, дори плашат. В действителност има много възрастни, които не само, че не се страхуват от компютри, джиесеми и други съвременни плодове на технологията, а имат и желанието и времето да ги овладеят и ползват за улеснение… Така че можем просто да забравим поговорката „От старо дърво обръч не става” и да престанем да смятаме възрастните за сърдити, некомуникативни и оглупели хора, защото те далеч не са такива.
Тези и още много други митове биват развенчани в книгата „50 големи мита на популярната психология” (ИК „Изток-Запад”).
