Откакто свят светува, жената е поставена пред особено трудeн избор: да гледа децата си… или да работи. Векове наред патриархатът й отрежда място у дома до печката с децата. Когато работи, обикновено работата й е из къщи, в двора, а в някои случаи пък се изразява в тежък труд от здрач до зори (на нивата, примерно). Далеч нелеките домашни задължения, които са възприемани като нещо, което просто трябва да се свърши и често дори оставали незабелязани, са приоритет единствено и само на представителките на нежния пол. Официално обаче ситуацията е следната: от края на XIX век насам жените успяват в голяма степен да преодолеят тези закостенели разбирания и да се преборят (поне в някаква степен) за равни права с мъжете. Дамите започват постепенно да навлизат и да завземат позиции, които са били непонятни за тях доскоро.
Дали това е правилно или не? Това е въпрос на гледна точка, била тя мъжка или женска. Ала безспорен факт е, че днес хиляди дами по света са изправени пред особено тежката задача едновременно да работят и да гледат децата си. Това води до напрежение, стрес, понякога дори до депресии… и тъй като в голяма степен жените сами са си виновни за това (биха казали повечето мъже), то сега трябва да си носят последствията от собствените си думи, действия и възгледи.
За да улесни дамите в подобно положение, Сузи Уелч – журналист и консултант по мениджмънт, както и майка на четири деца – предлага т. нар. метод 10-10-10. Всеки процес от системата 10-10-10 започва с въпрос, т.е. всяко 10-10-10 започва с поставянето на съответната дилема, криза или проблем под формата на запитване. Уелч твърди, че поставянето на ясен въпрос е жизненоважно за 10-10-10, тъй като много от сложните проблеми обикновено са преплетени със странични въпроси и подпроблемчета, с разсейки и отклонения, които по-скоро объркват и пречат за правилното изпълнение на метода, а съответно и за успеха, породен от него. За да бъде постигнат този успех, винаги трябва да се започва с определянето на това кой именно въпрос, от който тръгват всички останали, трябва да се разреши.
Следващият етап от системата 10-10-10 е събирането на информация. Тук е важно човек да бъде честен и изчерпателен по отношение на последиците от въпроса в съответните им варианти за различните срокове – след 10 минути, 10 месеца, 10 години. (Разбира се, няма нищо буквално във всяко от тези 10-10-10 – то може по същия начин да се отнася и до девет дни, седемнайсет месеца и деветнайсет години или пък до три часа, шест месеца и седем години.)
Последната стъпка от процеса е анализът. Тук е важно провеждащият метода 10-10-10 да вземе всичката информация, която току-що е събрал, и да я сравни с най-изконните си ценности – убежденията, целите, мечтите и потребностите си. Най-общо казано: тази част от процеса подтиква човека да се запита кое от решенията би му помогнало максимално да изгради и оформи по свое желание живота си, имайки предвид всички варианти, които стоят пред него и последиците от всеки един от тях… След като си отговори на този въпрос, той вече разполага със своето решение от системата 10-10-10.
Чрез книгата „10-10-10“ (ИК „Изток-Запад“) на Уелч стресът и нерядко срещаната депресия при някои работещи майки могат да намалеят драстично и самата Уелч е отличен пример за това. Тя споделя: „Днес животът ми е обновен; моите решения са съзнателни, целенасочени и уверени. Преди тринайсет години обаче бях пълна единствено с несигурност и надежда. Въпреки квалификацията и постиженията си, въпреки любящото ми семейство и скъпите ми приятели, въпреки обичта и уважението, които имах честта да получа, аз вземах голяма част от решенията си така, сякаш ги наблюдавах от кола по време на движение.“
Повече по темата можете да разберете тук.
