След прочитането на статия за неспособността на българите да се самоиронизират, в която има много истини за живота по нашите ширини, се замислих за това от къде идва тази неспособност за самоирония, защото в статията нямаше обяснение за първопричината. Сетих се за интервю с Мадлен Алгафари, в която тя обясняваше разликата между принадената стойност и собствената стойност на човека. Принадената стойност зависи от всички онези дипломи, грамоти, материални символи на статуса, които сме придобили в живота си. За съжаление, в България (а и не само тук) хората имат самочувствие изградено единствено въз основа на принадената си стойност. Безусловната стойност е тази, която ние имаме, само поради факта, че сме човешки същества и дишаме. Всяко дете, появило се на белия свят трябва да знае, че то е ценно само защото съществува.
Изключително важно е родителите да могат да създадат у детето усещането за неговата ценност, без то да трябва да изпълнява каквито и да било условия. Когато детето направи нещо неправилно, в идеалния случай родителят ще му обясни защо това е неправилно и ще порицае постъпката, а не личността на детето като цяло. Поставянето на етикети от рода на „ти си лошо дете” или заплахи като „ще се откажа от теб, ако не слушаш”, и т.н. са противопоказни. Колко от нас са чували такива фрази в детството? Те може и да имат бърз ефект в желаната посока според родителя, но в дългосрочен план последствията са определено нежелателни – сриване на самооценката на детето. То все още няма развито абстрактно мислене и приема всичко буквално. То не може да разграничи казаното от родителя поради изпитвания моментен гняв и чувствата на родителя по принцип. Всички отношения в бъдеще с приятели, колеги, работодатели, партньори ще бъдат условни. Важно е поне в отношенията си с родителите детето да чувства безусловна обич. Това означава внимателно подбиране на думите, с които майката и бащата изразяват недоволството си от постъпката на детето, за да не се почувства то цялостно отхвърлено.
Когато има добра себеоценка, детето се превръща във възрастен, който приема спокойно критиката и преценява дали действително може да я използва като обратна връзка за своето самоусъвършенстване или критиката е отправена неоснователно и в такъв случай просто ще бъде игнорирана. Да можеш да носиш на шеги също зависи от себеоценката. Неувереността не е добра основа за развиване на способност за самоирония.
Разбира се, има хора, които прекрасно се самоиронизират и в същото време себеоценката им куца, но в този случай самоиронията няма вкуса на забавлението, тя е самозащита с горчив привкус, при която се презастраховаш срещу евентуалните нападки на събеседника, като сам си нанасяш удара. Така отнемаш удоволствието на противника да търси къде ти е слабото място и да те стрелне точно там. Когато ти сам си нанасяш удара, болката е по-поносима, защото най-малкото е очаквана, а когато се страхуваш, че може да бъдеш нападнат, но не знаеш точно кога и как ще се случи, трябва да си постоянно нащрек. Тази самоирония, обаче, съвсем не е признак за изтънченост на интелекта, преодолени комплекси и забавен характер. Напротив, именно тя показва стабилно количество натрупани комплекси.
Да имаш чувство за хумор е страхотно, ако обаче, той не ти служи да изказваш по индиректен начин своето негативно мнение за друг. Много често свръхзабавните личности са чисто и просто хора, които се страхуват да бъдат открити и да влязат в честна и прозрачна дискусия по неудобни въпроси. Много по-лесно е да се скриеш зад „чувството за хумор” и да си кажеш всичко, но когато другият човек разбере подтекста, ти да отвърнеш: „Ееее, аз само се майтапя. Ти пък въобще ли нямаш чувство за хумор?!?”.
Подигравката няма общо с чувството за хумор. Разликата е в намерението. Ако шегата е с цел да се посмеем дружно и да се развеселим, да разведрим атмосферата – тогава е добронамерена и е истинско чувство за хумор. Когато целта на шегата е да „боднеш” човека срещу теб, защото ти е неприятен, завиждаш му, различен е от тебе и т.н., тогава си е чиста проба боязливост да изказваш нещата директно и открито или неспособност да приемаш различните от теб. Тогава шегата е недобронамерена и човекът отсреща с пълно основание може да се отдръпне от разговора или да разкрие истинските ти намерения.
Това, което на нас българите ни трябва, е повече смелост да бъдем себе си и да не слагаме маски, да изградим добра самооценка, за да може като се смеем на някой свой недостатък, да знаем, че това по никакъв начин не уронва личността ни като цяло, защото сме си ценни. Всички знаем сентенцията:”Няма идеални хора”, но като чели всички се опитваме неистово да докажем, че ние всъщност нямаме никакви недостатъци… „за да не се изложим”. Докато истински не приемем, че не е нужно да сме идеални, за да сме ценни, ще е трудно да носим на шеги, дори когато са добронамерени.
Когато родителите не са успели да създадат усещане за безусловна стойност, а постоянно са поставяли условия пред детето, за да бъде обичано – „ако не направиш това, мама няма да те обича”, „ако направиш онова, не ми се прибирай вкъщи” и т.н., детето става възрастен, който трябва да има за основна цел да се превъзпита, да се роди и отгледа наново, като този път сам той си е родител и си създаде истински добра самооценка, работи върху себе си, опознава изградените в детството самозащити, които вече не му вършат работа и ги заменя със здравословни модели на мислене и поведение. Тогава някакси от самосебе си ще може и да се забавлява със самоирония. Когато повече хора в нашата страна осъзнаят, че работата върху самооценката и себепознанието са базата за удовлетворение и в останалите области на живота, тогава и в чисто културно отношение ще преминем поне десет крачки напред като нация.
Автор:Мария Димитрова
За автора:
Мария Димитрова съчетава две свои страсти – преподаване на английски език и писане на статии. Интересът й към здравословното хранене се появява преди десетина години, когато започва да търси информация в разнообразни източници – Интернет, книги, разговори със специалисти по хранене и спорт. Един от принципите, в които вярва е, че научените полезни знания, стават наистина полезни, когато се прилагат. Стреми се да прилага голяма част от наученото в живота си. Мария вярва в смисъла на задаването на въпроси, четенето, търсенето на баланс, емпатията и емоционалната интелигентност. Вярва, че всички тези неща дават шанс на човек да се развива и променя, за да се научи да бъде здрав, успешен и щастлив. Може да видите нейни статии и в блога myvelikoturnovo.com.
