Такъв „витамин” няма. Има вещество, което е наречено така, но то няма нищо общо с витамините, за които всеки знае, че са полезни и жизнено необходими. Напротив, при разграждането си в нашия организъм това вещество отделя цианиди, които са силно отровни.
Първо трябва да изясня каква е биологичната роля на витамините и защо не може всяко вещество, за което на някого му хрумне да го нарече витамин да е витамин.
Хилядите химични реакции, които всяка секунда се извършват в клетките, се осъществяват от особени много специализирани белтъчни молекули, наречени ензими. Те имат сложна структура, от която най-важната част е активният център. Той се отнася към веществото, което трябва да преобразува, както ключалка към ключ. Ако ключалката е повредена, химичната реакция е невъзможна. Именно в оформянето на активните центрове участват витамините. Без тях ключови биохимични реакции в обмяната на веществата няма да могат да се извършват и клетките ще загинат, а заедно с тях и целия организъм. За това витамините са жизнено необходими и трябва да се набавят с храната от вън. Тяхната липса, наречена авитаминоза, предизвиква тежки заболявания, включително до смърт. За щастие у нас авитаминозите са останали далече в миналото, но тяхното недостатъчно количество /хиповитаминоза/ се среща все още, най-често като последица на неправилен начин на хранене и драстични диети.
Историята на „вълшебното” лекарство започва през 1830г., когато за първи път от горчивия бадем е изолирано вещество, наречено амигдалин. По-късно това вещество е било намерено в редица растения – в горчивите кайсиеви ядки, ядките на прасковите, вишни, сливи, ябълкови семки. Амигдалинът е вещество от групата на цианогенните гликозиди – съединения на глюкозата с други, най-често токсични вещества, които растенията използват за защита. Тези вещества растенията ги складират заедно с ензимите, които са нужни за тяхното разграждане и превръщането им от инертни в силно токсични вещества. В случая това е ензимът глюкозидаза, която освен в горчивите ядки е естествена съставка на нашата храносмилателна система.
Какво става, когато сдъвчем горчивия бадем? Амигдалинът хидролизира и се разгражда на глюкоза, естествения ароматизатор бензалдехид и синилна киселина /или циановодород/. Няма човек, който да не знае, че циановите съединения са силно отровни. За синилната киселина също са слушали много хора. Преди сто години тя се е използвала за борба с вредители, насекоми и гризачи. Но това често се е съпровождало със смъртни случаи. Цианидите дълго време са били любимото оръжие на отровителите, истински и литературни.
Трудно може да се нарече синилната киселина полезна. Попадайки в организма тя необратимо блокира действието на редица ензими, които участват в клетъчното дишане и води до кислороден глад на тъканите. Смъртоносната доза е 3,7мг/кг телесно тегло /около 300мг за възрастен човек/. Това количество може да се съдържа в 60-80г ядки. А за дете само 10 ядки могат да са фатални. Нещастни случаи са били наблюдавани при домашно приготвяне на вишновка от непочистени от костилките вишни.
Другият компонент на амигдалина – бензалдехид, в допустими дози /5мг/кг/ е безвреден. Той дава характерния аромат на горчиви бадеми, защото малка част от амигдалина се разгражда от собствения ензим още преди да бъде сдъвкан. В много малки дози той се използва в хранителната промишленост.
От момента на получаване на амигдалина той е тестван дали не може да се използва за лечение на различни заболявания,
включително и рак. Тези опити не са довели до лечебни ефекти и имали токсични последствия. И още преди края на 19в. гликозидът е бил признат за безперспективен и вреден.
Но в началото на петдесетте години на миналия век един американски мошеник, Ернст Кребс, го реанимира. Той го пуска на пазара като ново и уникално лекарство против рак. С цел да избегне клиничните изпитания, които е необходимо да бъдат проведени за регистрация на подобен препарат /те продължават с години, много са скъпи, а резултатите са непредсказуеми/ Кребс го пуска на пазара под името Витамин В17 /или Летрил/. Той обявява, че причините за възникването на рака е недостигът на витамини, най-вече на Витамин В17, следователно това е най-ефикасното лекарство срещу него. Естествено то веднага е забранено.
Но няма по-добра реклама за непроверено и опасно средство, както неговото неодобрение на високо ниво. Това само подгрява интереса към него. Дори и сега в Интернет съществува голямо количество информация за полезните свойства на това непризнато вещество, за противораковите свойства на горчивите кайсиеви ядки и световния заговор срещу това уникално лекарство и неговия създател. Трудно може да се оцени колко хора са си съкратили живота заради отказ от традиционната терапия в полза на вълшебните таблетки. За това преди да се доверите на някое чудодейно средство помислете добре. Дали това не е поредният вълшебен „витамин”? И дали няма да попаднете в мрежата на поредния „спасител” на човечеството от болести, старост и смърт?
Д-р Цветанка Янакиева е специалист с дългогодишна практика в областта на спортната медицина, храненето и профилактиката. Тя прилага съвременни програми за здравословно отслабване . Повече информация можете да откриете тук.
