Преди десет години излизат смущаващите данни от изследване на Международната асоциация за изследване на болката (вкл. и европейските й клонове), които са категорични: един на всеки петима възрастни е заявил, че страда от хронична болка. В над една трета от домакинствата в Европа – пише още в изследването – има човек, страдащ от хронична болка. В САЩ положението е още по-зле – това важи за половината от домакинствата. Участниците в изследването определят хроничната болка като неспираща или изчезваща от време на време, но появяваща се отново в рамките на няколко месеца. Освен че струва милиарди долари годишно на щатската икономика, в голям процент от случаите – не само в САЩ – влошаването на качеството на живота от болести като рак, диабет, множествена склероза и артрит е предизвикано от постоянна, хронична болка.
В „Хроники на болката“ (ИК „Изток-Запад“) възпитаничката на Харвардския университет Мелани Търнстром дефинира хроничното заболяване като „бичът на съвремието ни“ – сериозна, широко разпространена, често неосъзнавана и недиагностицирана болест, чието лечение е подценявано – и съответно пренебрегвано, от мнозина. Лечението на хроничната болка често е неадекватно, а нетретираната (правилно) болка – допълва Търнстром – може да преобрази нервната система, причинявайки патологични промени в главния и в гръбначния мозък. Това от своя страна причинява още по-силна болка, макар този факт да е все още малко известен – твърди още авторката. Това, което трябва да проумеем, е, че хроничната болка е болест, която задължително трябва да бъде лекувана, за да не прерасне в по-сериозно, нелечимо заболяване.
Мелани Търнстром пише за убийства (и изобщо престъпления) в New York Times Magazine. Завършва с отличен английска филология в Харвардския университет и магистратура по творческо писане в университета Корнел. Преподава творческо писане в Харвардския и в Калифорнийския университети, както и в Корнел. В „Хроники на болката“ (с подзаглавие „Лечения, митове, мистерии, молитви, дневници, мозъчни скенери, изцеление и науката за страданието“) тя се основава и цитира последните световни научни изследвания, отбелязвайки недвусмислено: „Предмодерната парадигма не е пълна отживелица, макар да е изместена, тя не е ликвидирана. За да разберем днешното ни отношение към болката, трябва да си изясним какво сме наследили от петхилядигодишни усилия на човечеството да си изясни това състояние. Страданието е било и продължава да се смята за нещо, което може, бива и понякога направо задължително трябва да бъде понесено.“
Повече информация ще намерите тук.
