И така – що е суровоядство според световните капацитети по въпроса и техните предложения за дневното меню
Суровоядство означава хранене със сурови, най-вече растителни продукти, които не са подлагани на никаква термична обработка. Съществува и вариант на понятието – витарианизъм (от латинското „вита“ – живот), от където идва и наименованието на витамините.
Терминът „витарианизъм“ подсказва, че става дума за храна, която е „жива“.
В този вид нетрадиционно хранене могат да се отделят четири направления.
1. Рационът се състои от пресни сурови плодове и зеленчуци и техните сокове, сушени плодове, диворастящи растения, ядки, сурови семки, кълнове, накиснати във вода зърна, растителни мазнини, които са получени чрез студено пресоване, а не чрез термична обработка, натурален мед. Допустими са и сурови туршии. Суровоядците твърдят, че водата е единствената полезна напитка за човека. Плодовите и зеленчуковите сокове те отнасят към храните.
Този принцип на хранене е много близък до вегетарианството. Отличава се по това, че в случая топлинната обработка е напълно изключена.
2. Привържениците на второто направление в суровоядството изключват от рациона си туршиите и накиснатите във вода зърна, често не признават и растителните мазнини. Кълнове обаче допускат. Това са най-строгите суровоядци. Последователните докрай си позволяват само сурови плодове и нищо друго, освен вода. Този вид хранене е известно като фрукторианизъм.
3. По-широкият поглед на третото направление в суровоядството включва продуктите от първия вариант, допълнени със сурово мляко, понякога и с други млечни продукти – кисело мляко, извара, сметана. Истинските суровоядци обаче отхвърлят млечните продукти, произведени по промишлен начин. Някои от привържениците на суровоядството допълват дневния си рацион със сурови яйца. Тях ги наричат „всеядни“ за разлика от абсолютните (идеалните) суровоядци, които се хранят само с пресни растителни продукти. Думата „всеядни“, разбира се, е твърде относителна, защото няма суровоядци, които да употребяват сурово месо или риба.
4. Последното направление съответства на първия или третия вид суровоядство, но рационът е допълнен с едрозърнест хляб, изпечен без мая. Това е отклонение от принципите на суровоядството. Ако хлябът се включи към третия рацион (растително-млечно-яйчния), той може да бъде наречен най-либерален от четирите.
Витарианизмът – хранене само със сурова храна, е самостоятелно направление в нетрадиционното хранене. Той е възникнал в Европа на границата между ХIХ и ХХ век като вид вегетарианско хранене. Между основателите му на първо място трябва да бъде споменат швейцарския лекар Макс Бирхер-Бенер, чиито основни постулати по-късно са били развивани, допълвани и видоизменяни от неговите последователи.
Повече за суродоядството може да намерите в книгата на ИК “Колхида” – тук
