Защо трябва да субсидираме производства, които напълно се изнасят, а ние да си купуваме второкачествени зеленчуци и плодове от Азия и Африка ?
Десетки милиони левове се дават за земеделски производители, които отговарят на куп евро условия. До тук няма нищо притестнително. Но, когато насочите оптиката на субсидиранете конкретно към долния ляв край на Европейския съюз – България – нещата добиват нови очертания. Напоследък стана ясно, че на краставиците ще бъде наложен евро стандар от 25 см. за качество, който беше посрещнат с одобрение от най-голямата българска оранжерия за краставици в България – тази в Пазарджик. Директорът на оранжерията най-спокойно обясни пред телевизионната камера, че не се притеснява за новия стандарт, защото краставиците им отговарят на него, тъй като (забележете!!!) от години се изнасят продукцията си за Западна Европа и за което очакват няколко милиона помощи през 2012. Същото е положението с почти цялата реколта жито, доматите, черешите, боба и т.н. Не мога да разбера икономическата логика. Субсидираш нещо – то се развива, но не го консумираш ти, а някой друг. Защо в България ядрем краставици от Мароко, картофи от Египет, домати от Турция и Йордания, чесън и боб от Китай (каква е изгодата да идва от няколкохиляди километра е икономически феномен) и т.н?
Освен, че сме най-бедни в Европейския съюз изглежда сме и най-глупави. Как ще имаме здраво население като ядем третокачествени вносни боклуци, а субсидираме качествените си и хубави храни за износ? Това е бавно масово отравяне. Бихте ли подменили яденето в чинията на децата си с по-лошо? На политическо ниво вече го правите. За какво качество на живот можем да говорим, когато този фарс се случва пред очите ни? Естествено е всеки, който има възможност (кадърен лекар, работник, учен…) да се махне от такава държава. Иначе трябва да се диагностицира като наивен и примирен опортюнист.
Подобен икономически модел е самоубийствен – в буквалния и преносен смисъл. Нито е изгоден, нито е морален. При всички случаи трябва да се промени. Ако ядеш второ качество храна си второ качество човек.
Калоян Методиев – общесто.нет