„Най-голямата родителска грешка е неосъзнатостта” – Част I

1
2671

Stela-Daskalova Усмихнатата и с изключително топло излъчване Стела Даскалова е семеен консултант и автор на книгите „Какво се случва с любовта” и „Всичко започва от детството”. С нея си поговорихме за това кои са най-типичните грешки в начина, по който българите традиционно възпитават децата си и защо родителите не трябва да се страхуват да подлагат на оценка отношението си към детето и дори и да открият, че са направили много грешки, това не означава да изпитват чувство за вина.

Вижте какво каза за предизвикателствата на родителството Стела Даскалова в първата част от интервюто.

1. Здравей, Стела! Можеш ли да кажеш, че родителите все повече търсят книги за самоусъвършенстване и родителство?

Да, има такава тенденция. В миналото семейните двойки нямаха навика да четат литература за възпитанието, но в последните 5 години това се променя. Фактът, че интересът към книгата ми надмина очакванията ми и се преиздава вече няколко пъти от 2011 г. насам, е показателен за това. След като последния път тиражът й беше изчерпан, получих много писма от родители дали ще бъде преиздавана, защото биха искали да я подарят на свои приятели.

2. Кой е най-големият проблем за родителите в отношенията им с децата?

Това е неосъзнатостта на родителите. Когато не подлагат на оценка начина, по който те самите са били възпитавани и ефекта от това възпитание, много вероятно е да направят същите грешки като своите родители или ако се опитат да избегнат грешките на родителите си, може да отидат в другата крайност. Родителите често по инерция препредават погрешни и консервативни модели на поведение и мислене на децата си.

3. Кое е типично за възпитанието на децата в българското общество?

Едно типично поведение на българските родители е избягването на спонтанно изразяване на обич и пестеливост в похвалите от страх да не разглезят децата си. Излишната строгост не е авторитет, а псевдоавторитет. Тя създава една дистанция, която отнема от щастието във взаимоотношенията. Строгостта не означава сила. Истинският авторитет на родителите се дължи не на строгостта им, а на вътрешната им сила като резултат от личностното им развитие.

4. Тоест семейните двойки е важно да осъзнаят, че е добре да продължат да се развиват като личности и след като станат родители, да поддържат своите собствени интереси и хобита?

Да, точно така. Най-добрият родител е щастливият родител. Повечето родители си мислят, че като правят жертви за своите деца, като се изтощават до краен предел, това е идеалът за родител. Няма нищо такова. Един преуморен родител става досаден, мърморещ, натрапчив и безинтересен. Нещастният родител учи детето на нещастие. Никой не иска детето му да е нещастно. Но просто не са ни научили, че най-добрият начин да направиш детето си щастливо е да намериш собствения си път към щастие и вътрешна хармония.

Vsichko-zapochva-ot-detstvoto
5. В някои книги за родители се дават конкретни примери как родителят да постъпи в дадена ситуация като например тръшкане на детето в магазина за някоя играчка. В твоята книга „Всичко започва от детството” ти наблягаш не на конкретните казуси, а по-скоро на погрешните модели на мислене на самите родители. Защо избра този подход при написването на книгата?

Дори и един родител да прочете много книги с описани ситуации на разрешаване на конкретни проблеми, ако не е уверен в собствената си способност да взема решения, когато се появи ситуация, различна от тези, за които е чел, той пак ще се чувства уплашен и стресиран. Трябва като цяло начинът на мислене да се промени и тогава вече в каквато и ситуация да попаднеш, ти ще можеш да откриеш вярното решение и енергията ти ще е различна, защото ще си убеден, че можеш да се справиш. Със своята книга именно това съм целяла – да създам увереност у самия родител, че той има способността, има потенциала да взема верни решения. Достатъчно е само да коригира някои свои убеждения и нагласи, за които аз говоря в книгата, като например негативизма си.

6. Имаш предвид негативизма в начина на възприемане на света и в общуването на възрастните?

Да. Не си даваме сметка за това колко натоварваме децата с това, което чуват и виждат както от медиите, така и от разговорите на възрастните. Родителите си мислят, че докато децата си играят, те не слушат разговорите на възрастните, но това въобще не е така. Децата чуват страшно много неща, дори и когато изглежда, че са изцяло ангажирани с играта. Това, което чуват, определя тяхното светоусещане и представата им за света. Много родители оставят децата си да гледат новини по телевизията на принципа „Такъв е животът и децата трябва да знаят какво се случва”, но медиите са манипулативни и избирателно показват само негативното и шокиращото. Ние като родители трябва да вървим в другата посока, ако искаме децата ни да са щастливи – те да изградят у себе си способност избирателно да приемат информация и то позитивна, тази информация, която ги кара да се чувстват добре.

Интервюто взе: Мария Димитрова

Ако искате да бъдете част от общността на осъзнатите родители, които не се страхуват да споделят опита си, да чуят други гледни точки и да се опитат да изградят една истински топла и жизнена връзка с децата си, можете да станете част от дискусията за родители , която Стела Даскалова организира на 15.03.2014 г. в студиото за консултации „У дома” в София, жк Лозенец, ул. „Цанко Церковски” 51. За записвания: тел. 0877 0877 86 или на имейл: magdalena@naturelita.com.

Оценете статията

Comments

1 коментар

  1. Колко жалко, че поне преди 30-40 години нямаше такава книга.Сега със сигурност децата ни нямаше да са пръснати по света.Със сигурност обаче и сега има “пресни” родители, които не знаят за книгата, не се идтересуват и не съзнават, че всичко започва от детството.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here