„Най-голямата родителска грешка е неосъзнатостта” – Част I

4
3335

Stela-Daskalova Усмихнатата и с изключително топло излъчване Стела Даскалова е семеен консултант и автор на книгите „Какво се случва с любовта” и „Всичко започва от детството”. С нея си поговорихме за това кои са най-типичните грешки в начина, по който българите традиционно възпитават децата си и защо родителите не трябва да се страхуват да подлагат на оценка отношението си към детето и дори и да открият, че са направили много грешки, това не означава да изпитват чувство за вина.

Вижте какво каза за предизвикателствата на родителството Стела Даскалова в първата част от интервюто.

1. Здравей, Стела! Можеш ли да кажеш, че родителите все повече търсят книги за самоусъвършенстване и родителство?

Да, има такава тенденция. В миналото семейните двойки нямаха навика да четат литература за възпитанието, но в последните 5 години това се променя. Фактът, че интересът към книгата ми надмина очакванията ми и се преиздава вече няколко пъти от 2011 г. насам, е показателен за това. След като последния път тиражът й беше изчерпан, получих много писма от родители дали ще бъде преиздавана, защото биха искали да я подарят на свои приятели.

2. Кой е най-големият проблем за родителите в отношенията им с децата?

Това е неосъзнатостта на родителите. Когато не подлагат на оценка начина, по който те самите са били възпитавани и ефекта от това възпитание, много вероятно е да направят същите грешки като своите родители или ако се опитат да избегнат грешките на родителите си, може да отидат в другата крайност. Родителите често по инерция препредават погрешни и консервативни модели на поведение и мислене на децата си.

3. Кое е типично за възпитанието на децата в българското общество?

Едно типично поведение на българските родители е избягването на спонтанно изразяване на обич и пестеливост в похвалите от страх да не разглезят децата си. Излишната строгост не е авторитет, а псевдоавторитет. Тя създава една дистанция, която отнема от щастието във взаимоотношенията. Строгостта не означава сила. Истинският авторитет на родителите се дължи не на строгостта им, а на вътрешната им сила като резултат от личностното им развитие.

4. Тоест семейните двойки е важно да осъзнаят, че е добре да продължат да се развиват като личности и след като станат родители, да поддържат своите собствени интереси и хобита?

Да, точно така. Най-добрият родител е щастливият родител. Повечето родители си мислят, че като правят жертви за своите деца, като се изтощават до краен предел, това е идеалът за родител. Няма нищо такова. Един преуморен родител става досаден, мърморещ, натрапчив и безинтересен. Нещастният родител учи детето на нещастие. Никой не иска детето му да е нещастно. Но просто не са ни научили, че най-добрият начин да направиш детето си щастливо е да намериш собствения си път към щастие и вътрешна хармония.

Vsichko-zapochva-ot-detstvoto
5. В някои книги за родители се дават конкретни примери как родителят да постъпи в дадена ситуация като например тръшкане на детето в магазина за някоя играчка. В твоята книга „Всичко започва от детството” ти наблягаш не на конкретните казуси, а по-скоро на погрешните модели на мислене на самите родители. Защо избра този подход при написването на книгата?

Дори и един родител да прочете много книги с описани ситуации на разрешаване на конкретни проблеми, ако не е уверен в собствената си способност да взема решения, когато се появи ситуация, различна от тези, за които е чел, той пак ще се чувства уплашен и стресиран. Трябва като цяло начинът на мислене да се промени и тогава вече в каквато и ситуация да попаднеш, ти ще можеш да откриеш вярното решение и енергията ти ще е различна, защото ще си убеден, че можеш да се справиш. Със своята книга именно това съм целяла – да създам увереност у самия родител, че той има способността, има потенциала да взема верни решения. Достатъчно е само да коригира някои свои убеждения и нагласи, за които аз говоря в книгата, като например негативизма си.

6. Имаш предвид негативизма в начина на възприемане на света и в общуването на възрастните?

Да. Не си даваме сметка за това колко натоварваме децата с това, което чуват и виждат както от медиите, така и от разговорите на възрастните. Родителите си мислят, че докато децата си играят, те не слушат разговорите на възрастните, но това въобще не е така. Децата чуват страшно много неща, дори и когато изглежда, че са изцяло ангажирани с играта. Това, което чуват, определя тяхното светоусещане и представата им за света. Много родители оставят децата си да гледат новини по телевизията на принципа „Такъв е животът и децата трябва да знаят какво се случва”, но медиите са манипулативни и избирателно показват само негативното и шокиращото. Ние като родители трябва да вървим в другата посока, ако искаме децата ни да са щастливи – те да изградят у себе си способност избирателно да приемат информация и то позитивна, тази информация, която ги кара да се чувстват добре.

Интервюто взе: Мария Димитрова

Ако искате да бъдете част от общността на осъзнатите родители, които не се страхуват да споделят опита си, да чуят други гледни точки и да се опитат да изградят една истински топла и жизнена връзка с децата си, можете да станете част от дискусията за родители , която Стела Даскалова организира на 15.03.2014 г. в студиото за консултации „У дома” в София, жк Лозенец, ул. „Цанко Церковски” 51. За записвания: тел. 0877 0877 86 или на имейл: magdalena@naturelita.com.

Оценете статията

Comments

4 КОМЕНТАРИ

  1. Колко жалко, че поне преди 30-40 години нямаше такава книга.Сега със сигурност децата ни нямаше да са пръснати по света.Със сигурност обаче и сега има „пресни“ родители, които не знаят за книгата, не се идтересуват и не съзнават, че всичко започва от детството.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.