Въпросът за интровертността и екстравертността вълнува човечеството от древни времена. Поети и философи разсъждават върху тези понятия още от Античността – двата типа темперамент се срещат в трудовете на елински и римски лекари, в Библията, а днес някои специалисти по еволюционна психология пък смятат, че интроверти и екстраверти има не само сред хората, но и в животинското царство, от дрозофилите до слънчевите костури и макаците резус.
След като през 1921 г. Карл Густав Юнг публикува знаменития си труд „Психологически типове“, понятията интровертност и екстравертност добиват изключителна популярност. В днешно време те са сред най-разискваните теми в сферата на личностната психология, които будят любопитството на десетки, дори стотици изследователи. В зависимост от това към кой тип темперамент се причислявате се определят и изборът ви на професия, с какви хора дружите и какви партньори подбирате, как предпочитате да изкарвате свободното си време, как завързвате разговор, как се справяте с разногласията, как показвате обичта си, дори какви грешки допускате в живота и дали се учите от тях – или ги повтаряте.
Сюзан Кейн – бивш адвокат на Уолстрийт и консултант за водене на преговори, също разисква надълго и нашироко темата за екстравертите и интровертите и разбулва мистерията около скритата сила на последните и техните неявни качества в своята книга „Тихите“ (ИК „Изток-Запад“). Кейн обръща внимание на въпроса за налагания като модел на поведение в обществото екстравертен темперамент, който може да е изключително привлекателен, но сякаш днес сме го превърнали в потискащ идеал, към който все повече хора се чувстват длъжни да се придържат.
В „Тихите“ (с подзаглавие „Силата на интровертите в свят, който не млъква“) Сюзан Кейн коментира: „Ясно е защо толкова интроверти се крият дори от себе си. Ние живеем с ценностна система, която аз наричам „екстравертния идеал“ – вездесъщата вяра, че съвършеният ни „Аз“ е енергичен човек с лидерски способности, който обича да бъде под светлината на прожекторите. Архетипният екстраверт предпочита действията пред разсъжденията, риска пред предпазливостта, сигурността пред съмненията. Обича бързите решения – нищо, че могат да бъдат погрешни. Работи добре в екип и обича да се движи в компания. Ще ни се да мислим, че ценим индивидуалността, но твърде често се възхищаваме само от един тип индивиди – тези, които обичат „да се смесват с хората“. Да, позволяваме на единаците, които са на ти с технологиите,и които създават компаниите си по гаражите, да имат какъвто си искат характер, но те са изключението, а не правилото, а и нашата толерантност се простира главно до баснословно богатите и до онези, които обещават да станат такива.“
Кейн прави опит да обори наслоеното от години в обществото схващане, че интровертите са задължително срамежливи и потиснати, а екстравертите са на всяка цена енергични хора с лидерски способности, които обичат да бъдат в центъра на вниманието. Бившата адвокатка на Уолстрийт подчертава, че според мнозина автори има както спокойни екстраверти, така и притеснителни (или импулсивни) екстраверти, и съответно спокойни интроверти и притеснителни интроверти. Интровертността – и близките до нея чувствителност, сериозност и срамежливост, в наши дни се смятат за „неправилни“ качества, което е изключително грешно. Интровертите в обществото на „екстравертния идеал“ – смята още Кейн – са като жените в един мъжки свят: пренебрегвани заради нещо, което е част от собствената им същност.
Повече по темата можете да научите тук.
