Хората са казали: „Здрав дух в здраво тяло!” С годините това се превърна в абсолютно клише, което всеки повтаря без да влага особен смисъл в него. Би било добре да се замислим малко по-сериозно върху тези думи – особено в наши дни. При целия този стрес, липса на сън и пълноценна почивка, всеки от нас трябва да отделя малко повече време за здравето както на тялото, така и на духа си.
Китайците например вярват от хилядолетия, че човешкото тяло общува с външната среда посредством многобройни отвори. Ако има съвместимост и съгласие между външния и вътрешния свят, съществото е в мир, тъй като е в съвършена хармония с природата и заобикалящата го среда, а съответно и със самия себе си. В противен случай, казват те, човек страда и угасва. За да се излекува, той има нужда от хармония с природата, с нейните рожби – растенията, биологическите, животинските и минералните ѝ вещества. Тази кардинална връзка между човешкото тяло и природата, която обуславя неговото добро телесно и душевно здраве, е в основата на китайската медицина – най-древната медицина в целия свят, която и до днес е една от най-почитаните и усъвършенствани на Земята.
Първият трактат по медицина и фармакология датира от около 2000 г. пр. Хр. и е съставен от митичния император Шъннун, наречен още Орача. Трактатът съдържа над 365 лекарства. Малко след него се появява втори трактат – Канон на Жълтия император за вътрешното, чийто автор е наследникът на Шъннун – Хуанди, познат още като Жълтия император. Този фундаментален труд остава и до ден днешен основен текст за традиционната китайска медицина. Най-прочутият лекар в древността пък – Биенцуй – живял през далечния V в. пр. Хр. Той бил способен да поставя диагнози чрез опипване на пулса. Няколко века по-късно лекарят Уан Шъху живял и лекувал през III в. сл. Хр. написва труд, в който различава двадесет и четири вида пулс. Той е автор също и на знаменития наръчник по медицина, известен като Класика на трудностите, в който Шъху успява да класифицира огромен брой растения с доказани терапевтични свойства.
Лечебните методи и диагностики в Древен Китай били особено интригуващи и сложни за изпълнение. Диагностицирането при жените например било изключително трудна задача. Тъй като на тях им било забранено да разкриват тялото си пред някой друг освен пред съпруга или любовника си, китайските лекари видели решение на проблема в миметичната диагноза. Лечителят слагал пред своята пациентка малка статуя от дърво или слонова кост, представяща анатомичните подробности на женското тяло, а пациентката трябвало да покаже върху нея точното място, на което изпитва болка. След това лечителят разпитвал дълго време болната, за да разбере и диагностицира по-акуратно и в най-големи подробности симптомите на конкретното заболяване. Най-важно за него било да уточни кое от шестте ян-недра или шестте вътрешности лиуфу (стомах, тънки черва, дебело черво, уретра, жлъчен и пикочен мехур) или от петте ин-недра, т.е. петте органи удзан (сърце, черен дроб, бели дробове, далак и бъбреци) са засегнати. След като веднъж диагнозата била поставена, лекарят назначавал на своята пациентка лечение чрез акупунктура или чрез изгаряне на изсушени и оформени като пура листа от див пелин в непосредствена близост или направо върху кожата – предимно в областта на раменете, врата, главата, ръцете и краката. Китайката фармакопея пък е една от най-сложните и най-ефикасни от всички, които някога са били съставяни. По-механичните китайски лечебни методи като акупунктурата, изследването на пулса, масажите и разнообразните дихателни упражнения днес са приети и широкоразпространени и на Запад.
Повече за лечебните техники в древен и съвременен Китай можете да научите тук.
