По време на събитие, организирано от портала за здравословен живот MindBodyGreen, известният интегративен гастроентеролог д-р Робин Чуткан обяснява какво представлява микробиомът и как можем да повлиям на състоянието на стомашно-червната флора, за да живеем по-дълго и по-здрави.
Речта си тя започва с изключително важното постижение на медицината – създаването на пеницилина, спасил милиони хора от страшни болести като чумата В днешно време, обаче, живеем в ерата на свръхдиагностициране и прекомерна употреба на фармацевтични средства. Д-р Чуткан набляга на факта, че според определени изчисления в 20 до 50 % от случаите на предписване на антибиотик, това се е оказало неподходящо лечение.
Цената, която хората плащат за прекомерната употреба на антибиотици остава невидима за простото око и затова толкова лесно лекарите и пациентите посягат към това лекарство при огромна част от здравословните проблеми. Антибиотиците убиват жизненоважните микроорганизми в червата на човека, познати като „микробиом”. Съществуването им е известно на човечеството от преди 400 години, но тяхната значима роля за здравето започва да придобива популярност в днешно време. От съотношението на тези ценни бактерии в организма зависи дали човек ще е здрав или ще развие широкоразпространени болести като диабет и дали ще страда от затлъстяване. Въпросът, който би трябвало да си задаваме според д-р Чуткан е: „С каква храна трябва да храним тези бактерии, за да оптимизираме състоянието на микробиома в тялото си?”
След това тя дава за пример едно изследване на Харвардския университет, в което група от 9 човека бива поставена на нисковъглехидратен, високопротеинов режим на хранене, включващ изключително и само храни от типа на бекон, яйца, салам. Учените измерили количеството на различните бактерии в стомашно-чревния тракт на участниците преди, по време на и след тази екстремна диета. След това същите 9 души били подложени на друга крайна диета – вегански режим на хранене, при който им било разрешено да се хранят само с растителни продукти като плодове, зеленчуци, леща, ориз.
Резултатите били смайващи за изследователите след проследяване на промяната в микробиома на тези хора по време на втората диета. Не само, че настъпила промяна в състава на микроорганизмите, но също така това се случило в рамките още на първия ден от преминаването към нов режим на хранене! А съотношението на бактериите, които „отглеждаме” в „градината на червата” определя дали в тялото се образуват много огнища на възпаление или те биват потушени. Това, което също така се случва в тялото след промяна на начина на хранене, е, че бактериите активират определени гени, а те от своя страна или активират развитието на някои болести или активират оздравителни процеси в организма. Сентенцията, че „ние сме това, което ядем” е научно доказана!
Д-р Чуткан разказва и за проучване, публикувано в Economist, в което изследователи измерили бактериите в стомашно-чревния тракт на бебета от Флоренция и бебета от Буркина Фасо (Африка). И двете групи деца, които били все още хра
нени с кърма, имали идентична картина на микробиома. Когато, обаче, след няколко години, същите деца били изследвани отново, разликите били огромни. Децата от Флоренция, които се хранели с типичната западна диета, включваща много пакетирани храни с консерванти, захар и вредни мазнини, имали в червата си високо количество от бактериите, отговорни за развитието на най-популярните болести като диабет, затлъстяване и алергии, а децата от Буркина Фасо, приемащи натурална, предимно растителна храна, имали най-вече бактерии, поддържащи здрав стомашно-чревен тракт, съответно – здрав организъм като цяло.
Лекарката признава искрено, че самата тя в началото на кариерата си е разчитала единствено на предписването на лекарства при проблеми със стомашно-чревния тракт, но през годините много от пациентите ѝ сами ѝ подсказали как да промени фокуса в своята работа. Тези пациенти, които идвали за преглед и резултатите показвали подобрение в състоянието им, споделяли, че не са взимали лекарства, а просто са променили начина си на хранене. Д-р Чуткан била шокирана как нещо толкова просто не е разгласявано в академичните среди като средство за лечение на проблеми, идващи от бактериалния дисбаланс в стомашно-чревния тракт.
Във втората част на речта си тя поставя акцент върху това колко е важно да не живеем в стерилна обстановка и да позволяваме на организма си да се адаптира към естествената среда, в която съжителстваме с огромен брой бактерии. Д-р Чуткан дава за пример страните, в които децата са по-често на открито и стандартите за хигиена не включват толкова голяма употреба на антибактериални средства, а процентът на автоимунни заболявания там е много по-нисък или дори нулев в сравнение със западните страни, в които страхът от бактерии е широкоразпространен. Цената, която хората плащат за откъсването си от естествената среда, е прекалено висока.
Това, което определя здравословния начин на живот според д-р Чуткан включва: колкото се може по-малко приемане на лекарства ( антибиотици, стероиди), вредящи на бактериалния баланс в стомашно-чревния тракт; по-често излагане на бактериите в естествената, природна среда като градината или парка; избягване на прекалената употреба на антибактериални хигиенни средства и последно, но не на последно място – хранене с повече растения (плодове, зеленчуци, бобови растения, ядки). Заключението, до което е стигнала в своята практика за поддържане на здраво тяло: „Не се плашете от бактериите по ръцете, а яжте чиста храна!”
Материала изготви: Мария Димитрова
