В горещите летни дни, когато Слънцето напича безмилостно, а земята под краката ни направо пари, повечето от нас посягат с голяма охота към студените газирани напитки. Смятаме (и до голяма степен грешим), че сладкото газирано безалкохолно би ни разхладило по-добре от всяка друга напитка и би утолило жаждата ни.
Но дали това е наистина така?
Една от най-търсените и непрестанно консумирани газирани напитки безспорно е кока-колата. Това, разбира се, не е случайно с оглед на факта, че „Кока-кола Къмпани” е емблематичен пример за гигантска американска мултинационална корпорация, еманация на капитализма като цяло. Едновременно с това тя е и любим символ на поп културата, а за маркетинговия образ на неотделима част от трапезата и приятното изкарване на време със семейството и приятелите са изразходвани милиарди и милиарди долари. Фактът, че най-разпознаваемата дума в света след английския поздрав hello е именно кока-кола, е достатъчно показателен в това отношение. Доколко обаче колата е просто безобидна газирана напитка, която утолява жаждата и ни доставя наслада?
Истината е, че колкото и да не ни се иска да е така, не само колата, но и всички останали газирани безалкохолни водят до увеличаване на телесното тегло и подут корем, а също така образуват бързо и много успешно така нежелания и досаден целулит. Още по-смущаващ е фактът, че вместо захар, в голям процент (почти всички) от газираните безалкохолни напитки се слага подсладител, а наличието на „любимите“ на всички ни „Е”-та е доста разнообразно и е в недопустимо големи количества.
Преди няколко години в САЩ се появява нова група, наречена Център за свобода на консуматорите (ЦКС), която поема инициативата да осмива битката срещу газираните напитки и останалите видове нездравословни храни. ЦКС, разбира се, не разкрива финансирането си, но е обществена тайна, че зад него стоят „Тайсън Чикън” (компания за пилешки продукти, за която пространно пише Джонатан Сафран Фоер в „Да ядеш животни“), „Уендис” (верига ресторанти за бързо хранене) и „Кока-кола”, които даряват 200 000 щатски долара на групата.
През 1998 г. „Кока-кола Къмпани” се опитва да преоткрие нови пазари, като стартира производството на нова напитка с тайна формула. Тя се крие в определен микс от минерали, които се добавят към пречистена по специална технология чешмяна вода. Компанията започва да доставя този микс на бутилиращите си подизпълнители. След многобройни изследвания с фокусни групи „Кока-кола” създава съвършеното, обединяващо съчетание от срички за новата си напитка – „Дасани”. Името е измислено с намерението да внушава идеята за релаксация и освежаване.
Впоследствие тайната на магическата им вода се оказва далеч по-прозаична – тя всъщност е обработена отпадна вода от създаването на колата. Истинският скандал обаче избухва на Стария континент. Журналистическо разследване в Англия доказва, че производителите на „Дасани” наливат вода от Темза, обявена за негодна за пиене. Логично, „Кока-кола” скоростно се отказва да продава тази марка там.
В Южна Америка, в Азия, в Африка – навсякъде фабриките на „Кока-кола” се оказват забъркани в дори углавни престъпления от морален характер – побой над работници, сплашването им, насилствено разгромяване на стачки и дори поръчкови убийства. Синдикатите във фабриките за кола са забранени и опитите на работниците да преговарят за по-високи заплати или нормални условия за труд биват брутално смазвани. В Индия „Кока-кола” безогледно пресушава водните ресурси на цели области, водейки протяжни съдебни дела, за да запази дейността си необезпокоявана. А какво ли още знаят тези работници, на които е забранено да преговарят за по-добри условия на труд?
Повече за историята, машинациите и вредата от „Кока-кола” можете да научите в книгата на американския журналист Майкъл Бландинг „Мръсната история” (ИК „Изток-Запад”).
