Традицията да се пие чай пристигнала в различни страни по света от Китай, по-точно от провинция Юннан, от град Лиджиан, който се намирал в началото на Пътя на коприната.
Пътят на чая започвал от централния търговски площад на града, където се определяло качеството на чая. Там се оформяли керваните, които тръгвали за различни страни.
В древен Китай чаената церемония започвала с това, че човек трябвало психологически да е готов за нея, да се освободи от всичко, което го дразни.
Само когато спокойствието и тишината се настанявали в душата му, той бил готов за чаения ритуал. Първоначално чай пиели само аристократите и обитателите на императорските дворци.
По-късно за провеждането на чаени церемонии започнали да се строят специални чаени павилиони – те били много красиви, пълни със светлина и много леки.
Те се разполагали насред живописен пейзаж, близо до извор. В павилионите имало само столове, масички и дивани. Това било място за размисъл и почивка.
Китайците пият предимно зелен чай, не особено силен, без мляко и без захар. Пие се на неголеми порции, като се долива вряла вода върху зеления чай.
Зеленият чай се пие предимно през лятото, през зимата се пие червен чай, който е със силен екстракт, той се използва за стопляне. Китайците запарват чая в чашки с обем от около двеста и петдесет милилитра.
Те имат капачка, която е с около милиметър по-малка от отвора. В такава чаша се сипват четири грама чай и се долива вряла вода до две трети от обема на чашата.
След две и половина минути чаят се прелива в чаша за пиене. Капачката на чашата не се маха, а чаят се процежда през процепа, който се образува при навеждането на чашата.
източник gotvach.bg