В мига, в който се появим на бял свят, Слънцето става неизменна част от нашия живот. Свикнали сме с него до такава степен, че го приемаме за даденост – една голяма, ярка, гореща звезда, с помощта на която се развиват растенията, животните и всички други организми на нашата планета. Напоследък много от нас започнаха да гледат на Слънцето главно като на източник на лъчи, с чиято помощ се сдобиваме лесно с бърз секси тен на кожата.
Цялата тази фамилиарност за жалост води само до факта, че обръщаме все по-малко внимание на Слънцето. Хората сноват по оживените улици, без дори да вдигнат поглед нагоре към него, а реално то ни огрява всеки ден и е незаменим източник на нашия живот и енергия. Въпреки че уж всички сме на това мнение, на практика едни от най-често даваните съвети и препоръки по отношение на Слънцето е да не поглеждаме към него.
А защо?
През последните години се заговори много за вредата от слънчевите лъчи, като голямата звезда беше посочена за главен виновник за нарасналите кожни заболявания, в частност – за рака на кожата. Вярно е, че днешното Слънце е осезаемо различно от това, което е било преди година или преди десетилетие. Времето – вкочаняващите студове и непоносимите жеги, е пряк резултат от промененото поведение на най-близката ни звезда. Именно заради това донякъде странно и неразбираемо за повечето от нас поведение лекарите ни съветват да се крием от Слънцето, за да избегнем канцерогенното му въздействие. Този преекспониран и изтъркан съвет обаче се оказва съвсем грешен и дори вреден за нашето здраве – по-добре е да приемем прекалено много слънчева светлина, отколкото прекалено малко. Причината за това е, че витамин D, който се получава с посредничеството на слънчевата светлина, предотвратява много повече рака в сравнение с другата крайност – да предизвиква това заболяване. В действителност взаимодействайки с дълбоките ни кожни тъкани, слънчевата светлина произвежда витамин D, който е най-добрият антираков агент, познат досега. Така че Слънчевата светлина не просто е полезна за нас, тя може да спаси живота ни.
Това е новина, която не само си струва да бъде разпространена, а и която преобръща напълно представите ни за Слънцето. В разгара на летния сезон, когато на всеки му се иска да се припича на морския бряг край вълните, научният факт, че Слънцето не ни вреди, а ни помага, със сигурност ще зарадва мнозина. Истината е, че всичко около Слънцето или е удивително, или е от полза за нас.
Голямата звезда управлява живота ни пряко или косвено – колко плащаме за различните неща, къде ще изберем да живеем, дали следващият ни полет ще се отклони от трансполярния си маршрут и още куп други събития. Мутиращото му поведение ни манипулира много повече, отколкото земните вулкани и земетресения. То влияе на добивите, на глобалните температури, на океанските течения и на човешките настроения.
В книгата на американския физик Боб Бърман „Пулсът на Слънцето” (ИК „Изток-Запад”) се проследява и анализира цялата история на дългия ни път към опознаването на това ужасяващо и даряващо живот кълбо от ядрен огън. Изданието представлява своеобразна биография на Слънцето, която ни разказва всичко за неговия живот и въздействието му върху нас. Повече по темата можете да научите тук.
