В ежедневие, изпълнено с безброй излишни нерви и стрес, в свят, в който върлуват хиляди болести и епидемии, без великите постижения на медицината през вековете днес щяхме да сме напълно загубени. Различни способи на лечение, използвани от човечеството през хилядолетната история на медицината, са били откривани, изучавани и развивани, за да ги познаваме днес такива, каквито са и да ги използваме възможно най-пълноценно.
Първите сведения за познания по медицина датират от ок. 2000 г. пр. Хр. на о-в Крит, който по това време е обитаван от минойската цивилизация. Благодарение на връзките и влиянията от Египет и Западна Азия се поставят основите на античното лечебно изкуство, като през този период се ползва основно наблюдението и изучаването на природата и хората. Гърците вярвали, че има бог на медицината, когото наричали Асклепий. За да получат изцеление от тежки болести, древните елини посещавали храмове, които смятали за негови, като някои от тези исторически паметници могат да се видят и днес в Епидавър, Пергам на о-в Кос и други. Омир например свързва сериозните заболявания и епидемиите с намесата на боговете, които, смята той, наказват хората за провиненията им на Земята. В началото на „Илиада” Омир разказва за бог Аполон, който изпраща мор в ахейския стан, тъй като Агамемнон е обидил един от неговите жреци.
Единственият начин тези болести, пратени от боговете, да бъдат премахнати били молитвите и жертвоприношенията с цел омилостивяване на божествения гняв. Медицинските практики, приети по време на възхода на минойската цивилизация, били разпространени в цяла Древна Елада. Развитието на обучението и практикуването на лечебна дейност последвало известното гръцко полисно устройството, като се съсредоточило в градовете главно на фамилен признак – бащите обучавали синовете, а всички други желаещи заплащали определени суми за тази услуга. В края на VI в. пр. Хр. били обособени дори конкуриращи се медицински центрове и школи – както в Гърция, така и в нейните колонии в Южна Италия, Северна Африка и югозападна Мала Азия. Съперничеството било наистина голямо, а идеите, които се разпространявали, много често си противоречали една на друга. Дори прочутият историк Херодот описва медицинските центрове в Кирена и Родос като изключително модерни и прочути по негово време.
Известният като бащата на европейската медицина, Хипократ от о-в Кос пък се прославил през вековете като лекар и философ, а на негово име е кръстена и прословутата клетва от Хипократовия корпус, която се смята за основа на лекарската етика. Школата му и написаните от него многобройни съчинения го правят един от най-ценните изследователи в ранната история на медицината.
Сред съчиненията на Хипократ и неговата школа са хирургически трактати за раните на главата, за ставите, за счупванията, за лекарския кабинет. Именно той е и първият, който отхвърля идеите, че болестите могат да бъдат божествени или свещени, като по този начин поставя началото на рационалната медицина. Той обръща внимание на здравословните места за живеене и влиянието на климатичните промени като фактори за развитие на определени заболявания. Въпреки това, Платон, Аристотел и други съвременници на Хипократ го критикуват сериозно. Първият римски автор, който обстойно разглежда съчиненията от школата на Хипократ, като цитира дори цели пасажи от тях, пък е Авъл Корнелий Целз, живял в края на I в. пр. Хр. – началото на I в. сл. Хр. Именно той е автор на един от големите медицински трактати на Античността – „За медицината”, който се състои от 8 глави. „За медицината” („De Medicina”) е част от голямото енциклопедично произведение на Корнелий Целз – „Artes”, обхващащо още сфери като селското стопанство, военните науки, правото, философията и реториката. Поради обширния енциклопедичен труд, чийто автор е той, все още има спорове дали Целз е бил само теоретик или практикуващ лекар, тъй като в „De Medicina” той показва завидни познания в тази сфера. В тази част от своя труд Целз прави и преглед на развитието на медицината, обсъжда различните школи и изказва възгледите си относно отделянето ѝ от философията, както и обединяването на теоретичното и практическото течение в медицината.
Повече за античните познания по медицина и великия труд на Целз можете да научите от книгата на Ирена Станкова „Античното лечебно изкуство”(ИК „Изток-Запад”).
