Чревната микрофлора играе огромна роля в живота на човека. Още в момента на раждането в храносмилателния ни тракт започват да се заселват многобройни микроорганизми. Микробите ни помагат да използваме много видове храна (на първо място растителна), която иначе е недостъпна за нас. Ние имаме ограничен биохимичен потенциал в сравнение с едноклетъчните и най-простия и ефективен начин да го разширим е симбиозата с разнообразните микроорганизми. Животните, включително човека, заедно с живеещите в червата им бактерии, археи и едноклетъчни еукариоти образуват единен свръхорганизъм, влияейки върху физиологията едни на други. В червата са описани повече от 500 вида различни микроорганизми. Повечето до скоро не бяха известни на учените, защото отказват да растат върху хранителните среди, които обикновено използват микробиолозите. И едва с използването на метода на ДНК-секвениране беше разкрито необикновеното разнообразие на нашите съжители.
Нормалната микрофлора на червата участва в крайния процес на храносмилане, като разгражда растителните полизахариди(предимно целулоза), които човек не може да използва, защото няма ензими, с които да ги разгради. С това се повишава използваемостта на храната и енергията, която се извлича от нея. Освен това крайните продукти от смилането на полизахаридите-бутират и ацетат, са отлично гориво и се усвояват от клетките на червата, служейки им като източник на енергия и субстрати за метаболизма. Нещо повече… Самите микроорганизми ни служат за храна, като се смилат и усвояват от организма. Те са прекрасен хранителен източник. Техният белтък съдържа всички най-важни аминокиселини.
Чревните микроорганизми произвеждат цял ред жизнено важни вещества от растителните влакна: витамини, аминокиселини, ензими. Синтезират 9 различни витамини: В1, В2, В6, В12, К, биотин, пантотенова, фолиева и никотинова киселина.
Нормалните микроби в нашите черва потискат развитието на болестотворни микроорганизми и с това способстват за запазване на здравето ни. За това е много важно да се запази баланса между различните видове микроорганизми.
Оказва се, че те имат и малко неочаквани влияния върху човешкия организъм. Продуктите на тяхната жизнена дейност имат регулиращо действие върху вегетативната нервна система, стимулират имунната система, оказват влияние и върху главния мозък.
При хората, които употребяват кисело мляко е била зафиксирана интензивна взаимовръзка между ствола на главния мозък и префронталната кора-основни участващи в когнитивната дейност. Взаимодействието е било най-силно с областите, свързани с емоциите и чувствата. Отслабени са били между областите на мозъка, участващи в обработката на емоционалната, когнитивната и сензорната информация, както и в районите участващи в обработката и реакцията на сигналите от вътрешните органи и от различни части на тялото. Изводът е, че изменението на чревната микрофлора повлиява активността на частите от мозъка, контролиращи емоциите и чувствата. Следователно киселото мляко може реално да въздейства на това как нашият мозък реагира на околния свят. И изразът ”ти си това, което ядеш” придобива нов смисъл. А намаляването на разнообразието и числеността на някои полезни видове бактерии се свързва дори с аутизма.
Чревните бактерии участват и в регулацията на кръвното налягане. Изследователи от Университета Джон Хопкинс намерили връзка между обонятелните рецептори, намиращи се в носа и както се оказало в ендотела на кръвоносните съдове в цялото тяло, чревната микрофлора и нивото на кръвното налягане. В този регулаторен механизъм главна роля играят чревните анаеробни бактерии, които при разлагането на скорбялата и целулозата от растителната храна синтезират неразклонени късоверижни мастни киселини. Те се резорбират от чревната лигавица, попадат в кръвотoка, взаимодействат с обонятелния рецептор и индуцират повишаване на кръвното налягане. Но в регулаторния механизъм влиза и втори вид рецептор разположен в кръвоносните съдове с противоположно и по-силно изявено действие. В резултат се получава понижаване на кръвното налягане след хранене.
Интересни данни се получават при изследване на чревната микрофлора при затлъстяване. Затлъстелите хора имат по-малко разнообразие на биологични видове бактерии в червата. Освен това рязко е намалено количеството бактерии от групата Bacteroidetes, а количеството бактерии от групата Firmicutes е повишено. При поставянето на доброволците на низкокалорийна диета тези показатели са се нормализирали, като изменението на състава на чревната флора строго е корелирала със снижаването на телесната маса. Ясно е, че този състав на чревните бактерии помага за по-ефективното извличане на калории от употребяваната храна и може да е една от причините за затлъстяване.
Става ясно и това, че за да запазим здравето на целия организъм трябва да правим всичко възможно да запазим разнообразието на чревните си микроорганизми и баланса между тях.
Какво е нужно да правим?
1. Да приемаме достатъчно и разнообразна сурова растителна храна.
2. Да не приемаме безразборно и без нужда антибиотици.
3. Да избягваме прилагането на оздравителни и прочистващи процедури на дебелото черво, които са много модерни в последно време. След тяхното прилагане за разнообразие и баланс на чревната микрофлора не може да се говори.
Само така човешкият свръхорганизъм ще бъде в идеално здраве и самочувствие.
Статията подготви д-р Цветанка Янакиева – специалист с дългогодишна практика в областта на спортната медицина, храненето и профилактиката. Тя прилага съвременни програми за здравословно отслабване без глад . Повече информация можете да откриете тук.