Магдалена Пашова по образование е холистичен нутриционист или както тя определя сама себе си – „хранителен терапевт”. В практиката си тя консултира своите клиенти на живо и по скайп, като основната й цел e да вдъхнови хората да започнат цялостна грижа за себе си, да подобрят здравето, фигурата и усещането си за самите себе си. Завършила е Canadian School of Natural Nutrition. Може да видите нейни статии в рубриката “Храна за тялото и душата“ в списание „Жената днес”, списание “Go bio”, сп. „9 месеца”, както и ценна информация и рецепти в блога й Naturelita и в сайта Момичетата от града.
Вижте защо въпреки многото информация за храненето в Интернет, хората предпочитат да потърсят нутриционист, за да променят навиците си, защо млякото не е подходящо при недостиг на калций, защо за добрата фигура е важно какво ядеш, но и в какви условия се храниш, каква е връзката между състоянието на системата за здравеопазване в САЩ и хранителната им индустрия и защо специалистите по медицина в България, които желаят да изучават науката за хранене трябва да търсят образование и специализация в чужбина, както и още много интересни и полезни факти за храненето.
1. Здравей, Маги! Как се насочи към професията на нутриционист, тоест специалист по храненето?
Търсех професия, което да е пресечна точка на всичките ми интереси – науката за хранене, психология, писане, срещи с хора, възможност да проявиш креативност и го открих точно в тази професия. Мисля, че ако една работа е монотонна и няма разнообразие в нея, колкото и човек да я харесва, тя ще му омръзне. За мен е важно да има редуване на различни дейности. Тогава винаги ти е интересно, зареждаш се и искаш да научаваш нови неща, да се развиваш. Но най-много ми харесва възможността чрез работата си да предавам позитивна вибрация на хората, с които работя.
2. Каква е ролята на нутрициониста? В Интернет има много информация и човек може да намери отговори на въпросите за здравословното хранене там, ако поиска.
Да, в Интернет има толкова много информация, че самата информация губи своята ценност. Колкото и да е противоречива, човек може да си филтрира тази информация, да си извлече само онова, което иска. Това, което наистина придобива ценност е начинът, по който поднасяш информацията, когато се срещаш с хората, начинът, по който мотивираш човека да се храни по-добре или да се грижи повече за себе си.
3. Какъв е твоят подход в работата ти?
Моят подход е холистичен – стремя се хората да се научат не само как да се хранят добре, а да възприемат тялото си като ценност, самите себе като ценност, да се научат да се обичат и да се грижат за себе си. Хората получават отговор на въпросите „Как да разпознавам сигналите на тялото си?” и „Как да откликвам на сигналите на тялото си?”. Грижата за тялото не включва само храненето, но и почивката, справянето със стреса и т.н.
Другото характерно нещо за моя подход е постепенното внасяне на промени в навиците на клиентите ми, за да не стават нещата рязко и насила.
4. Как обясняваш на клиентите си, че освен изборът на правилната храна и други фактори са важни, за да имат желаните резултати?
Колкото и добра храна човек да си избира, ако той се храни под стрес, хранителните вещества не се усвояват добре и храненето се обезсмисля до голяма степен. Горе-долу 50% от резултатите зависят от това какво ядем и 50% зависят от това как се храним. Целта ми е да науча хората да се хранят осъзнато.
5. Какво означава да се храним осъзнато?
Масово хората днес се хранят, докато говорят по телефона или са в движение. Те не усещат храната. Храненето някакси става между другото, толкова автоматизирано, че изобщо не усещаме вкуса от храната, удоволствието от храненето. Не усещаме онова насищане на сетивата, което може да ни даде различният вкус, различните аромати, различната консистенция. И когато не се храним осъзнато, често не знаем кога да спрем, защото не присъстваме с ума си в процеса на хранене. Освен това, не си сдъвкваме храната добре, а я преглъщаме на големи хапки и затрудняваме храносмилателната си система. Когато се храним в условия на стрес, кръвта се изтегля в периферията на тялото, което прави храносмилането неефективно. Всъщност когато човек се храни с истинска храна и го прави осъзнато, на тялото му не е нужно да приема големи количества храна. Тогава нито преяждаш, нито се чувстваш постоянно гладен.
6. Какво би казала на тези, които ще кажат, че в днешно време няма как да се храниш осъзнато, защото са затрупани с работа и им се налага да пропускат обедната почивка, да не обядват или да го правят между другото, докато работят?
Не съм оптимистично настроена, че нещата във външния свят ще се променят драстично и че фирмите с много динамична дейност ще са в състояние да осигурят на служителите си по-дълга или по-спокойна обедна почивка. По-скоро вярвам, че самите хора би трябвало да се погрижат за себе си и ако не могат да се наслаждават на храната на обяд, то поне едно хранене на ден да бъде осъзнато и в спокойна атмосфера. И понеже вечер това също често пъти е невъзможно, защото всички се събират на масата и искат да си споделят емоциите от деня или телевизорът е включен и ни разсейва от усещането за храната,нека поне закуската си да приемаме на спокойствие и тишина.
7. Какво е твоето мнение за това, че много хора пропускат закуската. По мои наблюдения повечето хора, които не закусват, имат наднормено тегло. Има ли такава връзка?
Да. При всички случаи съветвам да има закуска. Когато човек се храни правилно и пълноценно, той се събужда сутрин с чувство за глад. Тези, които твърдят, че сутрин не изпитват глад могат да бъдат сигурни, че храненето им не е балансирано, и че организмът им е дехидратиран.
Когато пропуснеш закуската, пропускаш да си събудиш метаболизма. Не случайно на английски думата breakfast (“закуска”) в буквален превод означава „спирам постенето”, защото тялото е постило цяла нощ (храносмилателната система си е почивала през това време) и след събуждане има нужда да бъде стимулиран метаболизма му. А това става с прием на храна.
Когато пропускаш закуската, това е неестествено за тялото и то се стреми да складира колкото се може повече от хранителните вещества от следващите хранения вместо да ги изразходва за процесите на организма. Точно затова повечето хора, които не закусват, са с наднормено тегло.
8. А какво трябва да представлява самата закуска?
Не винаги става въпрос за нещо колосално като английската закуска с яйца, боб и бекон. Става въпрос за някакъв плод, ядки или кисело мляко с овесена каша. Всъщност, закуската е добре да отразява начина ти на живот. Ако се занимаваш с тежък физически труд, хапни повече сутрин. Но ако работата ти е свързана със стоене на едно място, не се нуждаеш от голямо количество храна, защото ти почти не изразходваш калории през деня. Но все пак трябва да хапнем закуска, за да събудим метаболизма си сутрин.
9. Някои хора като мен например се хранят на често и по малко. А други хапват по-нарядко и в по-големи количества. Има ли наистина толкова голяма разлика между индивидуалните потребности на хората или за всички трябва да важи правилото, което повечето диетолози подкрепят: ядене на често и по малко?
Всеки наистина е много индивидуален и е важно да си слуша тялото. Но също така е много важно да разграничим кога нещо го иска тялото и кога ние му го налагаме, защото така ни е по-удобно. Например, пренебрегвам глада си през деня, защото други неща са ми приоритетни и като се прибера вечерта, изяждам половината съдържание на хладилника. Другият случай е: не съм толкова гладна, но изпитвам силна емоция и трябва да я притъпя с храна.
Интервюто взе: Мария Димитрова
Източник: Forum der Medizin
