Как да живеем правилно?

0
669

Жарещо слънце.

Непоносим пек.

Смазваща жега.

Мор.

Не е ли това най-осезаемият ефект от причиненото от нас глобално затопляне? Родена преди милиарди години, планетата ни е преживявала драстични температурни промени – от ледникови епохи към бурни периоди на тропически жеги. На Земята днес живеят над 6.5 млрд. души, които систематично унищожават околната среда  – съзнателно или не. Само една крехка газова обвивка е средата, която дишаме и същевременно е единствената ни защита срещу астероидите, които се реят из Слънчевата система, както и срещу интензивната космическа радиация на любимото ни Слънце. Въпреки това с всяка изминала минута ние сами замърсяваме необратимо собствения си щит, нищо, че така или иначе земното ни съществувание е достатъчно несигурно и без друго. В XXI век – векът на глобализацията, на високите технологии, на бързата и безпроблемна комуникация от и до всяка точка на планетата – имаме нужда от тези удобства и е почти невъзможно да се откажем от тях. И то не само защото сме свикнали да живеем по този начин, а и защото така е много по-лесно и практично. Но точно този начин на живот устремно води до брутално замърсяване на околната среда, което дестабилизира бъдещето ни.

Всичко ли е безвъзвратно загубено и не е ли прекалено късно да предприемем крути мерки? Обречена ли е наистина цивилизацията ни на гибел вследствие на причинената от човека климатична промяна? И все пак възможно ли е да се спасим от катастрофален апокалипсис?

В своята книга „Броени години да спасим планетата” (ИК „Изток-Запад”)  Бил Макгуайър дава най-важните отговори за нашата дейност, за околната среда и утрешния ден, който днес създаваме за своите деца. Книгата проследява систематично настоящите бързоразвиващи се промени и очакваните бъдещи проявления на климатичните аномалии. Авторът, пребродил цялото земно кълбо, посочва стряскащи събития, сред които бъдещото стопяване на ледените шапки, спирането на течението Гълфстрийм и зараждането и разпространението на смъртоносни епидемии.

Вместо да се чудим единствено за какво, как и по колко да ядем днес, би било добре да се замислим малко повече и за утре – какво трябва да направим сега, за да спасим нашата планета в бъдеще. В крайна сметка поемането на отговорност за бъдещето не е въпрос на избор, а е единствената алтернатива на самоунищожението.

Повече за написаното от Бил Макгуайър можете да прочетете тук.

Оценете статията

Comments

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.