Когато си на кръстопът и се чудиш дали да смениш попрището си, дали да продължиш една връзка или да сложиш край, дали трябва да смениш средата си и как да стане това, тогава се случва да прекарваш дни и нощи, в които ти се иска да разговаряш с някой, който ще те насочи по някакъв начин, а не винаги има такъв човек до теб. Дори и да има, той не във всеки момент има възможност да бъде опората, която търсиш. Точно тогава, в средата на нищото, в празнотата или вихъра на съмненията и вътрешното напрежение, едно от нещата, които може да направиш, за да се „центрираш” отново, е да четеш. Не каквато и да е литература, а такава, която ще те „върне на пътя”. Някои хора смятат, че „нямат нерви” и търпение да четат, но това е само защото в представата им книгите са нещо досадно, фантасмагорично или несвързано с реалния живот.
Да кажеш „не чета книги”е като да обобщиш: „не говоря с хора”. Книгите са толкова различни една от друга, колкото са различни и самите хора по света. Всяка книга носи в себе си интелекта, ценностите, опита и душевността на този, който я е писал и на всички онези хора, от чиито знания той е черпил в своя живот. Има книги, които докато четеш, имаш усещането, че слушаш разказа на някой твой близък приятел, който минава или е минал през същите кръстопъти като твоите и споделя с теб възможните изходи.
Някои от тези книги са литература от категорията популярна психология, от серията „Познай себе си”, но не винаги. Има романи на съвременни писатели, които са толкова автентични, толкова близки до реалността, които те изваждат от водовъртежа на съмненията и прекаленото обмисляне, дават ти почивка от дилемата, която те тормози, но и същевременно неусетно ти дават някаква яснота именно по отношение на изборите, които ти предстои да направиш. По това се познава качествената книга. Тя не само те разсейва и забавлява, тя те обогатява с идеи, които можеш да приложиш на практика точно в твоя живот или най-малкото ти създават нагласата да приемаш промените в живота по-леко.
Фабио Воло е автор на книгите „Кътче в света”, „Първите утринни лъчи” и „Още един ден”. Това са книги, които се четат и препрочитат в моменти на преход. Фабио Воло не е само писател. Той е явление. Мъж, който има смелостта да пише директно и открито за предизвикателствата пред съвременните мъже и жени в търсенето на реализация, признание, на смисленост и удовлетворение в отношенията с родителите, приятелите и в любовта. Темата за запазването на тръпката във връзките, за това какво харесва един мъж в секса и какво търси и удовлетворява една жена в интимните отношения е много централна в книгите му.
Написаното от Фабио Воло е уникален микс от нещата, за които си мисли един мъж и за които не би разговарял с никого, защото са прекалено лични или предизвикват неудобство, но споделени те носят усещане за облекчение на мъжете – че някой ги е поставил на масата, извадил ги е от сянката. Той реабилитира и мъжката способност за нежност и романтичност, без това да отнема от мъжката природа, сила и увереност.
„Още един ден” е последната му книга, в която Фабио доказва, че способността на мъжа да живее осъзнато не е просто мит, а реалност. Победата над предразсъдъците и стереотипите е трудна, но не е невъзможна. Модерната в бизнес средите идея – „да мислиш извън рамките” („think out of the box”) тук влиза в действие в друг контекст – личния живот на 35-годишния Джакомо. Той иска да усети истинското значение на това „да вземеш живота си в ръце” и да поемеш контрол над нещата. За Джакомо това е еквивалентно на следното: да не преследваш чужди цели и символи на щастие, а да действаш според това, което те изпълва с живот.
Подтикът ми да напиша статия за четенето по принцип и в частност – на споменатите книги на Фабио Воло, се корени в увереността ми, че четенето на книги като тези има силата да зарежда с енергия за промяна към по-добър живот. За разлика от съвременните разсейващи фактори като храната тип junk food, секса от типа junk sex, алкохола и всякакъв друг вид пристрастявания с цел „бърза утеха”, то качествените книги дават не само утеха, но и мотивация за конкретни действия в желаната посока.
Автор: Мария Димитрова
За автора:
Мария Димитрова съчетава две свои страсти – преподаване на английски език и писане на статии. Интересът й към здравословното хранене се появява преди десетина години, когато започва да търси информация в разнообразни източници – Интернет, книги, разговори със специалисти по хранене и спорт. Един от принципите, в които вярва е, че научените полезни знания, стават наистина полезни, когато се прилагат. Стреми се да прилага голяма част от наученото в живота си. Мария вярва в смисъла на задаването на въпроси, четенето, търсенето на баланс, емпатията и емоционалната интелигентност. Вярва, че всички тези неща дават шанс на човек да се развива и променя, за да се научи да бъде здрав, успешен и щастлив. Може да видите нейни статии и в блога myvelikoturnovo.com.