Хомеопатията е известна на човечеството вече повече от 200 години. Тя възниква през 1786 г., след като немският лекар Самуел Ханеман публикува първата си творба, описваща основите на една нова терапевтична възможност в нейно лице.
Днес повече от 150 000 лекари и терапевти по целия свят използват пълноценно достиженията на хомеопатията. Също така обаче много хора в наши дни подлагат на съмнение лечебните ѝ свойства и не я смятат за достатъчно сериозен метод за лечение. Голям е и процентът на тези, които въобще отхвърлят хомеопатията, обвиняват я в шарлатанство и ѝ лепват етикета на „продукт с плацебо ефект”.
Истината по-скоро е някъде по средата – между силно възхваляващите думи за хомеопатията и крайните мнения по неин адрес. Хомеопатията сама по себе си може да се счита за лечебен способ, но в комбинация с конвенционалната медицина със сигурност би била от много по-голяма полза.
Безспорен факт е обаче, че хомеопатията става все по-разпространена – както на запад, така и у нас. Според доклада на парламентарната комисия, натоварена с оценка на политиките в областта на здравеопазването относно употребата на психотропни вещества, Франция е европейската държава, в която се използват най-широко тези медикаменти. По повод въпросната статистика комисията констатира: „Хомеопатичното лечение е реална терапевтична алтернатива на специалните рецепти при хора, които очакват медицински отговор на оплаквания в областта на психичните и поведенческите проблеми, които, ако не е налице психическо заболяване, не изискват лечение с психотропни вещества.”
Едно медицинско-икономическо изследване, проведено в Лион пък, показа много добри резултати на хомеопатията при тежките рецидивиращи инфекции, които изискват огромни количества антибиотици. Резултатите са отлични както с оглед на нейната ефикасност, така и откъм чисто финансовата ѝ икономичност. Френският доктор Жак Буле описва подробно значението на хомеопатията и нейното лечебно действие във второто, допълнено издание на „Речник по хомеопатия” (ИК „Изток-Запад”).
Според автора днес това е един терапевтичен избор пред лекаря-хомеопат, който се прави въз основа на въздействието на медикаментите и на мястото им сред всички други терапевтични възможности. Буле смята, че такъв избор изисква много познания и умения, а предписването на хомеопатични лекарства се подчинява на точно определени правила. В „Речник по хомеопатия” може да се намери пълното описание на повечето хомеопатични лекарства, използвани днес, както и съвети как да ги употребяваме без риск при най-често срещаните болести. За всеки отделен случай са уточнени възможностите и границите на самолечението. В изданието се отделя особено внимание също и на историята на хомеопатията, на практиката, на произвеждането на лекарствата и на практически съвети, които биха ни помогнали да разберем и следваме предписанията на нашия лекар.
Повече информация за книгата можете да получите тук.