Будизмът, една от основните световни религии днес, възниква първоначално в Индия в периода VI–IV в. пр. Хр. като религиозна философия, която обхваща разнообразни вярвания, традиции и практики, основани на учението, проповядвано от Сидхарта Гуатама, по-известен като Буда. Постепенно будизмът успява да се установи трайно и в Китай, упражнявайки дълбоко влияние върху обществото от V в. сл. Хр. до ден днешен.
Какво всъщност прави будизма толкова привлекателен?
Отговаряйки на въпроси, с които човек рано или късно се сблъсква (за бягството от болката, от мизерното съществуване в утрешния ден, за смисъла на смъртта и откъсването от материалните блага), словото на будизма успява да завладее бедни и богати в Китай и по света със своята достъпност. Сам по себе си будизмът е път на познание, който води до освобождаване от страданието с главна цел пробуждане. Той е едновременно мъдрост, основана на точно разбиране на действителността, на освобождаване от разстройващите емоции и от породените от незнанието лични вътрешни мъгли. Практикуването на будизма се състои в отстраняване на причините за страданието, с което обикновено сме свикнали и към което сме привързани като към любима вещ. Идеята на будистките учения не се състои в претоварване на духа с многобройни информации, а в овладяване единствено на познанията, необходими да се освободим от цикъла от съществувания, обусловени от незнанието и болката (т. нар. сансара).
Молекулярният биолог Матийо Рикар, който преди 40 години изоставя впечатляващата научна кариера като асистент на Нобеловия лауреат Франсоа Жакоб във Франция и заминава за Тибет, където се отдава на будизма, съставя сборника „Пътища на духа“(ИК „Изток-Запад“). Той съдържа същността на будисткия път, особено в неговия най-практически вид – използването на всеки миг от съществуването за напредване към пробуждането. Будисткият път е структуриран по такъв начин, че да проследява и да помага в постепенността и последователността на вътрешната промяна, в която всеки етап логично води към следващия. Рикар смята, че за да тръгнем действително и успешно по пътя на промяната, на първо място трябва да започнем с напълно откровен размисъл за собственото си положение: Докъде сме стигнали в своя живот? Какви са били приоритетите ни до момента? Какво можем да искаме още за времето, което ни остава да живеем?
Това размишление, добавя още обявеният за най-щастливия човек на планетата Рикар, има смисъл само ако човек чувства, че промяната е едновременно желана и възможна, а именно: може ли самият той да твърди, че нищо не трябва да бъде подобрено в живота му и в света около него и реално само от него ли зависи да го реши? „Пътища на духа“ съдържа както слова на Буда и някои учения на големите будистки учители в Индия, цитирани често в тибетските трудове, така и речник с определения на основните понятия от будизма.
Повече по темата можете да научите тук.
