„Нито преситеността, нито гладът, както и всичко друго, не са полезни, когато преминават естествените си граници.”
Хипократ
Какво да ядем? Как да се храним? Кое е вредно и кое е полезно за нашето здраве? Как да поддържаме добра форма и завиден тонус?… Това са едва малка част от въпросите, които повечето от нас си задават всекидневно. Здравословното хранене е изключително нашумяла напоследък тема, която вълнува млади и стари, мъже и жени, деца и родители. Всеки ден печатните и електронните медии ни заливат с информация за качествени и некачествени стоки, които наводняват хранителния пазар, създавайки усещането, че храната, която ни се предлага в магазина, в по-голямата си част е пълен боклук, който уврежда здравето ни бързо и сигурно. Aла доколко това е вярно и как се стигна до подобен момент, в който сме принудени да избираме „по-малкото зло”, когато става дума за ядене?
В XXI век всичко е технология – висока технология. Един от ресурсите – основният, който никога не ни стига, е времето. Именно затова сме се приспособили и живеем във века на високата технология – развита и постоянно доразвиваща се. Тя има за цел да улеснява ежедневието ни, да ни спестява тъй ценното време и следователно да ни помага да печелим повече пари. За съжаление или не това важи също за отглеждането и производството на храната, която поглъщаме всекидневно.
„Дилемата на всеядния” (ИК „Изток-Запад”) на изтъкнатия американски журналист и специалист по хранене Майкъл Полан хвърля повече светлина по въпроса, като описва как се произвежда и продава храната в САЩ… и как агонията е част от този процес от десетилетия. Полан разкрива шокиращи истини за начина, по който живее и се храни огромна част от пилетата и говедата в САЩ.
Той обяснява детайлно и защо американците отглеждат такива големи количества царевица. „Дилемата на всеядния” ни припомня и доказва един безспорен факт – разходките и храненето с трева на паша при всички случаи са в пъти по-здравословни не само за добичетата и пилетата, но и за нас самите, които поглъщаме тяхното месо впоследствие.
Полан говори за трите основни хранителни вериги днес: индустриалната, органичната и ловно-събираческата. Независимо от различията помежду им и в трите системи по един или друг начин се случва едно и също: посредством храната те ни свързват с плодородието на Земята и лъчите на Слънцето. Днес, твърди Полан, когато истинската храна – здравословната – е все по-трудно достъпна, а ние подменяме слънчевата енергия с петролна и отглеждаме милиони животни в тесни клетки, хранейки ги с неща, които в естествени условия никога не биха яли, ние сами подлагаме на безпрецедентен риск не само собственото си здраве, но и целостта на природния свят. Американецът засяга темата за органичната храна и за т. нар. хуманното убиване на животните, разяснявайки какво (не) трябва да ядем днес…
Повече по темата можете да научите тук.
