Често ни се случва да се разболеем, да отидем на доктор и той да ни предпише лечение, което не е достатъчно ефикасно, и което не ни помага да оздравеем напълно. Дори и най-блестящият лекар може да постави грешна диагноза или да избере неправилна терапия. Повечето пъти това води до дълги и особено досадни дни, изпълнени с хрема и подсмърчане, както и до още по-дълги и безсънни нощи, в които кашлицата сякаш раздира не само тишината, но и цялото ни гърло. И ако това са по-леките и сравнително безобидни случаи, то има и много по-тежки, при които и самата диагноза, и съответното лечение са напълно сгрешени. Независимо дали става дума за редки заболявания или за такива, на които е трудно да се постави точна диагноза поради широкия спектър от възможни лечения, отговорността пада изцяло върху лекаря.
За да си извади правилни заключения за състоянието на болния, докторът трябва да постави точна диагноза, съобразно която да се назначи и най-правилното лечение. Самата дума „диагноза” идва от гръцки език и се превежда като установявам, разпознавам. Това е медицински термин, който служи за прецизното означаване на болестното състояние на пациента.
Свикнали сме да възприемаме лекарите като свръхчовеци, които са длъжни да ни изцерят от всяка болежка, независимо дали става дума за лека хрема или за нелечимо заболяване. Какво обаче си мислят те, когато ни лекуват? Изследвания в областта, при които са използвани различни методики, стигат до сходни резултати – 15% от диагнозите са погрешни. Установява се също, че само при четири от сто неточни диагнози причина за грешките са неадекватните медицински показания. Около 80% от диагнозите, довели до сериозни увреждания, могат да бъдат обяснени с поредица когнитивни грешки.
Докторите не се препъват заради непознаването на клинични факти – те бъркат диагнозите, защото попадат в когнитивни капани, т.е. стават жертва на типичните недостатъци на лекарското мислене. Именно тях описва д-р Джеръм Групман в „Как мислят лекарите” (ИК „Изток-Запад”). Той се ръководи от собствената си лекарска практика, от страданията си като пациент, от интервюта с водещи специалисти и от солидни проучвания на натрупаните до момента изследвания по темата. Можете да научите повечe тук, запознавайки се и с другата страна на монетата – страната, от която наднича не пациентът, а докторът!
