Всеки е взимал решения, породени от страх. Страхът е присъствал в повечето от проблемите на хората и е бил безмълвен, но неотлъчен спътник в голяма част от взаимоотношенията им. Той е бил причината за непоетите рискове, за неизвършените действия, за неизказаните думи.
Американският психотерапевт и преподавател д-р Дейвид Ричо дава полезни съвети как да сме едновременно чувствителни и силни в своята книга „Когато любовта срещне страха“ (ИК „Изток-Запад“). Авторът смята, че хората не могат да живеят без да изпитват дори и малко чувство на страх. Затова за всеки е полезно да се научи да разбира колко много пречи това чувство, спиращо и ограничаващо човека ежедневно. Ученият показва как можем да надскочим страха си по начин, по който да не може нито да ни (де)мотивира, нито да ни поставя граници.
Д-р Ричо уточнява разликата между нездравия страх и уместния страх, разглеждайки обстойно невротичния (парализиращ) страх – стресовата възбуда, на чиято основа процъфтява егото. Авторът разглежда и темата за компулсивността, за това как поддържаме състоянието на уплаха, съпротивата ни, защитните ни механизми, паническите реакции и връзката между страха и любовта, тъй като страхът – според Ричо – е единствената преграда пред любовта.
Наръчникът е полезен за всеки, който се страхува, че:
* околните не го обичат достатъчно или пък показват любовта си по особено натрапчив начин;
* не може да се сближи с някого и да се почувства оценен;
* отива прекалено или пък недостатъчно далеч в любовта;
* не може да сложи край на тягостните си взаимоотношения с някого;
* да остави миналото зад гърба си и да продължи напред;
* дори няма от какво да се страхува…
Ричо излага тезата, че страхът невинаги е негативно явление. Болката и страховете могат да ни накарат да променим нещо в своя живот, поемайки по различен, по-добър път.
Повече по темата можете да научите тук.
