За умението на Галина Толкингтън да мотивира хората да започнат да се отнасят с повече внимание, любов и грижа към тялото си, се убедих преди около две години, когато моя приятелка ми разказа за тренировките и разговорите си с Галя. Не бях виждала приятелката си известно време и бях много учудена, когато установих, че доста е променила отношението си към храната.
Години наред се опитваше да устои на сладките изкушения, пълни с рафинирана захар, мазнини и всякакви консерванти и оцветители, но все не успяваше да победи в битката с изкушенията. По някакъв начин вече й беше по-лесно да избира здравословни опции на любимите сладкиши, като често тя самата приготвяше десертите и ястията – още една новост, защото готвенето не представляваше интерес за нея преди това. Освен това изглеждаше страхотно – стегнато тяло само година след раждането на първото й дете.
Както тя ми обясни, промяната у нея се дължеше на обаянието и убедителността на личната й тренъорка и консултант по хранене. Точните й думи бяха: „Не знам дали ще ми повярваш, но нямам търпение да отида на следващата тренировка с Галя, защото след разговор с нея се чувствам по-мотивирана, по-енергична и в добро настроение.” Ето на това казвам аз харизма! Ето и малко повече информация за Галина Толкингтън:
Тя е сертифициран личен треньор на Американската национална спортна и кондиционна асоциация, консултант по здравословно хранене и автор на колекцията с рецепти ‘’Изкуството на истинската храна’’. Също така пише за български и американски издания и е един от избраните съставители на Women’s Health Big Book of Exercises и автор на наръчника за възстановяване след раждане Fit Mommy Secrets. Галя разделя времето си между два континента и ръководи тренировъчните и хранителни програми на хора с различни нужди – от отслабване и загуба на мазнини, до анти ейдж и превенция на различни заболявания.
1. Здравей, Галя! Как минават дните ти в Америка? Върху какви проекти работиш в момента?
Здравей, Мария! Дните ми сa много ‘’шарени’’. Денят ми започва рано и е изпълнен с онлайн срещи с клиентите ми в България и Европа. Заради различните часови зони, предиобедите са много активни. След това обикновено с Диана Шингарова работим по рецептите от Изкуството на истинската храна, новите томове и английския вариант, който е в съвсем различен формат. Сега правим и финалната редакция на един голям наръчник за отслабване специално разработен за мъже, който е плод на няколко години усилия. Продължавам и образованието си, така че има и няколко часа концентрирано учене. Часовете летят, но пък имам късмета да работя нещо, което обичам във всяка минута.
2. Кое беше нещото, което те насочи и вдъхнови да избереш професията, с която се занимаваш? Винаги ли си знаела, че искаш да правиш това или първоначално си работила нещо друго и постепенно се е оформила идеята да бъдеш фитнес тренъор и консултант по здравословно хранене?
От малка се движа – балетът беше моята голяма страст. Бях само на 16 когато с моя приятелка водехме часове по аеробика, тогава беше големият бум на Синди Крауфорд, после на Тае –Бо – луди години. Не съм планирала да занимавам с преподаване на движение, по-скоро то беше хоби и страст, част от пълноценния живот. Завърших английска филология, но желанието да се движа и да помагам на другите растеше. Успоредно с университета учех, за да бъда и личен треньор. Постепенно интересът ми ставаше все по-голям, нали знаеш как когато нещо зрее в сърцето ти, няма как да му се противопоставяш. След това избрах асоциация, с която мога да се развивам и да продължа образованието си като треньор и консултант по хранене. Бях преподавател и преводач много кратко, защото работата ми като треньор стана доминираща. Поглеждайки назад, най-много са ме вдъхновили други треньори и ментори, които са развили цели школи в нашата професия.
Не ми трябваше дълго да разбера, че желая да се будя с мисълта, че това е моята професия, а не преподаването. Интересното е, че и като треньор и като консултант по хранене, работата ти е да преподаваш, има много за обясняване, за научаване, за практикуване. Даже има и домашна работа за проверка! Съвсем като чужд език!
3. Как се промени животът ти откакто тръгна в тази посока?
С две думи – Божи дар е да се будиш и да правиш това, което обичаш. Няма как да не си щастлив. Отделно пътуванията, обученията, семинарите и срещите с нови хора постоянно те обогатяват и те предизвикват да изпитваш себе си за всичко, което знаеш и да бъдеш отворен да учиш всеки ден.
4. Бавно ли се случва промяната на мисленето на българите и на американците по отношение на начина им на хранене и режим на движение? Защо според теб храните, които на английски се определят като junk food или fast food ( продавани във веригите за бързо хранене) все още са доста популярни и то особено сред децата и тийнейджърите?
За да се промени отношението, трябва да мине време, за да се върнат някои изгубени ценности. Когато всеки бърза и семейството не сяда заедно на масата, няма как да се промени отношението към храненето. Когато имаш 5 минути да обядваш, няма как да си нахранен добре. С времето ще се наложи да намерим баланс между заетостта и грижата за себе си, но това е много индивидуален процес и според мен ще отнеме доста време. Обратната страна на монетата са резките промени. Решенията от типа ‘’от понеделник’’ не са устойчиви. Има хора които ‘’от утре’’ стават вегетарианци, без да са си дали време да научат какво означава това за тялото, как трябва да се структурира едно меню, какви трудности крие такъв избор.
Виж за junk храната – според мен винаги ще бъде популярна. Тя за това е произведена! В човешкото тяло има специална система за регулация на апетита, наречена хедонична. С нея откликваме на много вкусна храна, богата на хранителни вещества. При нашите предци тя се е задействала, за да им помогне да оползотворят находки на мед или плодове. Тези находки са били редки и са се считали за съкровища. В днешно време такава храна има на всеки ъгъл, а генетиката ни е като преди десетки хиляди години.
Индустрията, която се занимава с производство на бързи храни, знае много добре на какви стимули реагира хедоничната система и храните са специално формулирани за да я стимулират и да се запомня конкретен вкус. Оттам идва желанието за конкретен сандвич, шейк или марка чипс. При децата и подрастващите тази система е много лесна за манипулация. Всъщност проблемът идва от това, че в днешно време храните са много по-различни от тези, които телата ни са предвидени да приемат. Оттам и пристрастяващият ефект и трудното отказване от тях.
Годишно се харчат милиарди за разработване на запомнящи се, вкусни и стимулиращи хедоничната система храни – реално нямаме шанс срещу тези храни, освен разбира се, да не ги приемаме. В България може би виждаме повече деца във веригите за бързо хранене, но в Америка в тези вериги има много повече възрастни хора и те приемат огромни количества храна. Ако един чийзбургер е 400 калории, това не е голям проблем за един тийнейджър, който все пак поне се движи и още расте. Един възрастен, който приема 2 бургера, картофки и шейк, вече е изял 1500 калории – цялата си дажба за деня, имайки предвид, че работи в офис и не расте.
Като че ли с движението нещата се случват малко по-бързо, но все още официалната статистика показва, че в Америка до 15% от хората спортуват редовно във фитнес зали, докато в България този процент е само 1%. От друга страна, българите ходят много повече пеша и са запалени туристи, така че нещата частично се компенсират. Моето желание е да виждам повече деца които спортуват, защото това създава култура която остава за цял живот и може да се предава от поколение на поколение.
5. Кое би спомогнало по-бързо и по-всеобхватно здравословният начин на живот да стане доминираща тенденция?
Болната ми тема – как знаеш какво да ме попиташ!
Идеалният вариант е да се промени начинът, по който работи системата за здравеопазване, така че да има огромен акцент върху превенцията на различни заболявания чрез хранене и движение. Лекарите трябва да получат допълнително образование и финансов стимул, за да обяснят на пациентите си за важността на движението и здравословния начин на хранене в лечението и превенцията на конкретни заболявания.
Лекарите в САЩ, които се занимават с функционална медицина обръщат сериозно внимание на храненето и спорта и мисля, че скоро и в България това ще започне да се случва. Когато уважавани хора дават гласност на тези теми в обществото, хората започват да стават по-активни. Ако знаеш, че от разходката ти днес, зависи дали ще имаш сърдечносъдови заболявания утре, най-вероятно няма да седиш пред телевизора, а би излязал навън. Ако знаеш, че водата лекува, няма да пиеш газирани напитки. Медиите също имат огромно влияние върху настройката на обществото. Понеже в превенцията и храненето няма толкова ‘’бизнес’’ и ‘’пари’’ колкото в стандартния начин да се ‘’лекува’’, идеалният вариант може и да не се случи.
Втора опция е хората сами да поемат отговорност за здравето си и да потърсят правата си, но такава промяна ще засегне само процент от населението, хората които ползват интернет или които са проактивни за здравето си. Ще минат поне 3 поколения преди да става въпрос за всеобхватност, освен ако не се случи коренна промяна в здравеопазването (забележи здраве-опазване). Така както работи системата в момента не става изобщо въпрос за опазване на каквото и да било, само замазваме щетите.
6. Кои неща от българската кухня и методи на готвене, които се считат за традиционни за нашето общество, би препоръчала да бъдат променени, защото са далеч от това, което съвременната наука за храненето счита за здравословно? Каква например трябва да бъде мазнината, с която се готви?
Българската кухня има чудесни традиции в приготвянето на здравословна храна. Готвенето в гювеч, задушаването, ползването на подправки и билки, широкото присъствие на зеленчуците на нашата трапеза, приготвянето на кисело мляко, боза, туршии – това са методи които са запазили здравето на народа ни с хилядолетия. Постенето, когато се практикува правилно, също е благоприятно за организма. Разбира се, не всичко е розово.
Негативно е използването на огромни количества слънчогледово олио. За съжаление то присъства в много рецепти. Поради икономически съображения и неразбиране на действието на кравето масло, много хора готвят с маргарин. И двете мазнини не се препоръчват, като слънчогледовото олио е добре да се намали, докато маргаринът просто да се зачеркне от списъка с покупки. В слънчогледовото олио има голяма доза омега 6 – мастни киселини, които са полезни в много малки количества, но създават проблеми, ако са повече, да не говорим ако се затоплят.
Основно правило е, ако храната се сервира топла, да се готви с масло, дори с мас ( о да, баба знае най-добре). С Диана готвим много с гхи (пречистено краве масло) и кокосово масло, дори с палмово масло. Когато храната се сервира студена, използвайте зехтин или много малки количества олио. Ако някоя рецепта задължително изисква затопляне на зехтина, използвайте рафиниран и светъл зехтин, а накрая след като свалите от огъня добавяйте нерафиниран за аромат. Много от модерните растителни масла – като тиквено и орехово например, звучат чудесно, но са нестабилни и оксидират лесно, което ги прави опасни за здравето. Трябва да са много пресни!
Животинските мазнини и кокосовото масло са най-стабилни за готвене. Тук слагам малка скоба, че лютеница със зехтин не става, затова винаги правим компромис с някои традиционни храни, които не приемаме в много големи количества. Важно е с какво готвим в ежедневието си и е разумно да сме гъвкави в решенията си, винаги има място за изключения.
7. Какво мислиш за хранителните качества на храни като амарант, киноа, рожков, спирулина, които все още звучат прекалено екзотично за повечето българи и засега могат да се купят само от био магазините? Каква е тяхната популярност в Америка и имат ли те място на българската трапеза?
Амарант и киноа се ползват все повече от хората, които са избрали вегански стил на хранене, както и по време на пости, защото когато в менюто няма животински продукти, имаме нужда от семена, в които има по-голямо разнообразие на аминокиселини. За да се приготвят правилно, добре е да се накиснат за една нощ с малко лимонов сок, да се измият добре и след това да се готвят. Според мен са много вкусни и хранителни и повечето американци вече свикват да ги виждат в салати и супи. Съдейки по приятели и клиенти, и в България достатъчно хора ги консумират; мнението ми е че в рамките на ¼ до ½ чаша дневно могат да бъдат чудесна част от менюто на разумно хранещия се човек.
Рожковът е много интересен продукт с естествена сладост и се харесва на всеки, който обича шоколад. Понеже много прилича на какао, лесно се смесва в десерти и сладкиши. Препоръчвам го на ‘’пристрастените’’ към шоколада, като начин да се намали консумацията му.
Спирулината е сред супер храните, които обещават здраве и лечение на всякакви заболявания. Трябва обаче да се отбележи, че не е подходяща за всеки, особено когато има проблеми със свръхактивна имунна система, затова не бива да считаме, че само защото една храна е ‘’здравословна’’, то тя е подходяща за всеки и за всичко. Всеки нов продукт трябва да се проучи, преди да го включим редовно в менюто си.
8. Колко важно е да се консумира био храна?
Ох, иска ми се да кажа, че не е важно, но няма как. Не бива да забравяме, че телата ни са създадени за био храна, а не за храна пръскана с всякакви препарати. Все още не знаем почти нищо за влиянието на пестицидите, особено когато се загреят и смесят няколко вида, като при варене или печене. Ясно е, че генно модифицираните продукти са потенциално много опасни за здравето ни. Това прави био продуктите естествен избор, ако искаме да сме здрави. Не случайно най-добрите клиники за лечебно хранене в света работят само с био продукти, не случайно дори в кафенетата в големите корпорации занимаващи се с генно модифицирани храни се сервира само био храна.
В България вече има няколко малки ферми, от които може да се поръчва храна, няколко хран-коопа и организации за доставка, чрез които да си набавите отговорно гледани яйца, животни, сирене, зеленчуци. Разбира се, не може всичко винаги да е био, но това не е извинение да сме безотговорни към произхода на храната си. Ако нямаме възможност да си набавяме всичко био, има стъпки, които да се следват, за да се оптимизира качеството на храната. На първо място може да избягваме продуктите от т.нар мръсна дузина, най-замърсените плодове и зеленчуци. Ето ги и тях: ябълки, праскови, чушки, целина, нектарини, ягоди, череши, грозде, спанак, марули, картофи. Ето и чистата дузина, продуктите, които са най-безопасни дори когато не са био: лук, авокадо, замразена царевица, ананас, манго, аспержи, грах, киви, банан, зеле, броколи, папая.
В крайна сметка, целта е не само храната да е био, но и да е произведена на нашата си земя, с нашата енергия и усилия, тогава и икономиката ще се възстанови и за всеки ще е по-лесно да се храни добре. Безумно е да ядем кисели краставички от Китай, но за да се променят тези тенденции, трябва да се променят потребителите и да спрем да мислим само за днес, за да може да ни има и утре.
Има много хора, които твърдят че да се храниш био е необосновано скъпо, но това не е съвсем вярно, ако се храним био когато е възможно и насочим усилията си към намиране на местна храна – местноядството е уникален шанс за добро здраве! Много хора купуват ябълки и тикви от био градини, абонират се за доставки от био ферми, осигуряват си цели прасета от производители на село и така помагат и на здравето си и на местната икономика. Доброто хранене пести огромни разходи за медикаменти, пропуснати дни от работа и влошено качество на живот. Заслужава си човек да си направи труда да си намери добра храна!
ОЧАКВАЙТЕ ВТОРА ЧАСТ НА ИНТЕРВЮТО
Още публикации и съвети от Галя може да намерите на следните сайтове: www.artofrealfood.com,
www.eatloveandtrain.com, както и в рубриката й в сайта на Ladyzone:
http://www.ladyzone.bg/search?face_id=908444873.
Ако искате да закупите книги с нейните рецепти от поредицата „Изкуството на истинската храна”, може да ги откриете на сайта на Био магазин „Зелен свят”: http://www.bio-magazin.eu/48-knigi-i-spisania
