Честота на алергичните заболявания нараства в световен мащаб. Обясненията за това са много: замърсяването на околната среда, химизацията, начинът на хранене. Заболявания като атопичен дерматит, хранителна алергия, алергичен ринит и бронхиална астма се срещат все по-често в ранна детска възраст . Редица фактори от околната среда по време на бременността като –диетичен режим, тютюнопушене, инфекции, могат да променят функцията на имунната система при плода. Има много доказателства от проучвания върху животни, че изброените фактори влияят върху определени гени и предразположението към заболявания.
Можем ли да профилактираме някои от алергичните заболявания още по време на бременността и ранният период на детството чрез здравословен начин на хранене?
Изследвана е ролята на полиненаситените мастни киселини за профилактика на алергичните заболявания(ПНМК). Съществуват две главни групи- омега-6 и омега-3 . Интересът към омега – 3 мастните киселини за профилактика и лечение на бронхиална астма произтича от ролята, която те играят в синтеза на „вредни вещества”, които водят до свиване на гладката мускулатура и пристъп .Рибата, рибното олио, ядките, авокадото са главен източник на омега-3 ПНМК. Добавката на рибно олио към диетичния режим на бременни жени намалява алергизацията към най-честите хранителни алергени (протеините на краве мляко, яйца, фъстъци и др. ) в детска възраст; намалява тежестта на вроденото заболяване атопичен дерматит през първата година от живота. В някои проучвания се доказва и благотворният им ефект по отношение на бронхиалната астма и поленовата алергия.
Рибата включена в диетичния режим на кърмачета преди 9 месечна възраст има протективен ефект по отношение на развитието на атопичен дерматит, алергичен ринит и епизоди на „свиркащо дишане”.
Норвежки колектив оценява ефекта на консумация на нискомаслено мляко по време на бременността: консумиралите нискомаслено йогурт са с увеличен риск за развитие на бронхиална астма и алергичен ринит при плода, в сравнение с тези консумирали пълномаслено мляко. Променени хранителни компоненти или специфични добавки към нискомасления йогурт може би са причината за този увеличен риск.
Друго интересно проучване на същия колектив оценява връзката между консумацията на газирани напитки с изкуствени подсладители по време не бременността и развитието на бронхиална астма и алергичен ринит – на 18 месеца и 7 год. възраст . Проучването е осъществено при над 60 хил. жени за периода- 1996 – 2003 г. Резултатът от това проучване показва, че консумацията на газирани напитки с изкуствени подсладители по време на бременността увеличава риска от бронхиална астма и алергичен ринит.
Световната здравна организация определя пробиотиците като „живи микроорганизми „ които могат да имат полезен ефект върху човешкото здраве, когато се предписват в адекватно количество. Използване на комбинацията от омега – 3 ПНМК + пробиотик преди и след раждането , намалява риска от развитието на бронхиална астма при фамилно обременени за това заболяване деца.
В заключение профилактика и намаляването на тежестта на алергичните заболявания в условията на „алергична епидемия” ,е важна стратегическа цел на много изследователи. Диетичният режим на бременната жена трябва да бъде балансиран, обогатен с омега- 3 киселини , пробиотици и намалено съдържание на консерванти, оцветители, стабилизатори .
Статията е подготвена от Д-р Стефка Евтимова – алерголог. Повече информация може да намерите тук.
