Лятото е сезонът на късите рокли, изрязаните панталонки и шарените бански, а след дългите протяжни зими, на които „се радваме” последните няколко години, много от нас не харесват формите и размерите, които телата им са придобили през изминалите месеци. За да изглеждаме добре през летните дни, не бива само да се бъхтим във фитнеса или да ходим на йога, както стана модерно напоследък. Малко упражнения сред природата също биха били от голяма полза за добър тонус и стегнато тяло. В Китай например рано сутрин из парковете и булевардите на големите градове огромен процент от населението на различна възраст се отдава на бойни изкуства, дихателни упражнения или просто на седене и съзерцаване на дърветата, в чиито корони са окачени клетки с домашни птички, които „зрителите” подтикват да пеят.
Това най-вероятно се дължи на широкоразпространеното схващане в Китай, че изначалният жизнен полъх – ци, предопределя динамизма на Вселената. Според китайците именно ци задвижва първичния механизъм на „великия вселенски часовник” и е създател на всичко съществуващо. В някаква степен понятието ци е близко до това на квантовата механика, дефинирана от Макс Планк и основаваща се върху идеята за елементарната единица (quantum), която позволява да дадем обяснение на всички физически явления. Както без енергия реално нищо не е възможно, така и без ци не би съществувала нито Вселената, нито Творението, смятат китайците. За тях понятието ци е също толкова важно, колкото и понятието Дао. Те твърдят, че материята, независимо дали е жива или нежива, твърда или течна, произлиза от „втвърдяването” на изначалния полъх и на жизнената енергия, без които тя не би могла да възникне. Именно енергетическият статус (ци) на всяко нещо предопределя неговото място във Вселената и собствения му цикъл на живот и смърт, т.е. на приемане на ин и ян. В момента, в който един от тези принципи достигне до своя апогей, той мигновено се превръща в своята противоположност, а тези превръщания са необратими. Логично, откриването на личното ци, възраждането и използването му за добри цели, е основното, жизненоважно занимание за всеки индивид. Поради тази причина телесните упражнения сред природата – там където се срещат всички разновидности на животворния полъх – си остават един от най-добрите начини да започнем деня си.
Даоистите се придържат и към едно друго правило – не бива да се намесваме и да насилваме енергията и полъха на природата. Те стигат до този извод, спазвайки принципа на „неучастието” и на „ненамесата” (ууей), който в някои държави на Запад грешно се тълкува като отпуснатост и покорство. Според поддръжниците на Дао именно способността да сдържаш желанията и действията си е доказателство за сила и издръжливост.
Даоистите поддържат също и тезата, че човешкото тяло наподобява природна картина. То е универсален микрокосмос, казват те, съпоставим по много параметри с характеристиките на дадена „страна”. Според техните схващания небето е кръгло като човешката глава. Земята пък, подобно на човешкия торс, поддържа небето. С четирите сезона те олицетворяват четирите крайници на човешкото тяло, ветровете са като човешкия дъх, а дъждът – кръвта ни. Постоянното търсене на сливането и хармонията с природата има и едно друго важно свойство – то дава своя принос за опазването на околната среда и екологията.
Повече за жизнения полъх и упражненията сред природа според Дао можете да научите тук.
