Призраци, магии, чудати същества и други мистерии – суеверия, в които редица хора вярват от векове наред, та чак до днес. Дори и да имат своите основания – приемливи или не за околните – често тези хора се вживяват до опасна за здравето (собственото, пък и на околните) степен. И ако в миналото човечеството е имало оправдание да бъде суеверно – човешката култура и познанието за света са били много по-ограничени, отколкото са сега – може би най-уместният въпрос в XXI век е: как се стига до подобни ситуации в наши дни?
Ученият Майкъл Шърмър дава отговор на този въпрос, обяснявайки как мозъкът изгражда вярвания и впоследствие ги утвърждава като истини. В книгата си „Вярващият мозък“ (ИК „Изток-Запад“) Шърмър синтезира изследвания, провеждани в рамките на 30 години, за да изясни следната питанка: как и защо вярваме в това, в което вярваме, във всички аспекти на своя живот? Според автора мозъкът е машина за вяра: информацията, която възприемаме чрез сетивата си, постъпва в мозъка, който естествено започва да търси и да намира модели, след което да ги изпълва със смисъл. Следват процеси, които Шърмър характеризира като: тенденция да се откриват смислени модели и в смислени, и в безсмислени данни (патернизация), и тенденция да се изпълват тези модели със смисъл, намерение и действаща сила (агентизация).
Той допълва също, че реално човек е безсилен и няма как да противодейства на тези процеси, защото човешкият мозък е еволюирал до тази степен, за да може да свързва точките в нашия свят и да получава смислени модели, които обясняват случващото се наоколо. Именно тези смислени модели се превръщат във вярвания, а веднъж оформят ли се вярванията, мозъкът започва да търси и намира потвърждаващи доказателства в тяхна подкрепа. Това добавя емоционален тласък към увереността в тези вярвания и следователно ускорява процеса на тяхното подсилване. Така въпросният процес се завърта в спиралата на положителния отговор от потвърждаването на вярата. Случва се дори някои хора да оформят вярвания от едно-единствено преживяване, необременено от личния им опит или културата им като цяло.
Шърмър твърди: „Оформяме вярванията си по разнообразни субективни, лични, емоционални и психологически причини в контекста на средата, създадена от семейство, приятели, колеги, култура и общество като цяло; след като оформим вярванията си, започваме да ги защитаваме, оправдаваме и рационализираме с разнообразни интелектуални основания, състоятелни аргументи и разумни обяснения. Първо идват вярванията, после ги следват обясненията.“
Повече по темата можете да научите тук.
