Здравословното хранене напоследък стана изключително модерно и съответно голяма част от нас започнаха да се замислят как, кога и с какво точно се хранят. В този ред на мисли на пазара се появиха редица култури, зеленчуци и плодове, непознати по нашите ширини, но известни със своята питателност и полезност по далечните земи, от които идват. Логично, заедно с тях вървят и безброй рецепти за най-разнообразни постни и месни ястия, кое от кое по-екзотично.
Китайците например съчетавали листа от коприва с класове от сорго, а получената смес забърквали с меки обелки от други растения и по този начин получавали т.нар. „храна за гладуващите”. Името ѝ идва от времето на династиите Юан (1206-1367) и Мин (1368-1644), когато в Китай се натрупали редица природни катастрофи – земетресения, разливи на реки, поройни дъждове, последвани от гладни години. През 1406 г. по желание на Джусяо (петия син на император Хун У) е публикуван сборник на име Скъпоценен набор от растения за оцеляване в случай на глад (Дзю хуан бънцао), в който били записани голям брой рецепти за начина, по който и най-бедните хора могат да се изхранят, съчетавайки по разнообразен начин наличните им храни. Заедно с тази рецепта в книгата можелo да се прочете и за начина на приготвяне на „хранителна кашица с очарователен вкус”, която се правела от няколко вида настъргани корени, които са изключително полезни, както и много други интересни и лесни за приготвяне гозби. По този начин държавната администрация в Китай по онова време насърчавала разпространението на наръчника за оцеляване на Джусяо. Въпреки това тя не успявала да се справи с нещастниците, които нямали какво да сложат в устата си с дни и бродейки по улиците или просели по някоя и друга шепа ориз, или се бунтували, грабели и безчинствали.
Днес китайската кулинария традиционно се дели на четири школи – северна, южна, източна и западна, като всяка от тях крие безброй изключително вкусни и разнообразни екзотични и не чак толкова екзотични рецепти… Повече за обичаите и храненето в Китай можете да видите тук!