Слънцето, както ни е добре известно, е извор на живот от милиони години не само за растенията, но и за нас хората. Слънчевите бани са неизменна част от живота ни и всяко лято се стремим да се излагаме на слънце колкото се може по-дълго, за да се сдобием с приятен златист загар и да изглеждаме добре. Последните години обаче се изписаха и изказаха много противоречиви мнения по отношение на слънчевите бани и тяхното влияние върху кожата. Абсолютен факт е, че прекомерното излагане на слънце води до леки и не чак толкова леки кожни изгаряния, които понякога биха могли да доведат и до по-тежки и по-сериозни усложнения от болки и зачервявания по повърхностния слой на кожата. За да избегнем подобно нещо, трябва да свикнем да възприемаме слънцето като нещо повече от естествен начин да придобием така модерния напоследък тен на кожата.
Истината е, че ние имаме жизнена нужда от слънчевата светлина. През 1980 г. американският лекар и психиатър Алфред Леви описва ефекта „зимна депресия”, която днес се смята официално за заболяване, известно под името Seasonal Affective Disorders(SAD). Това заболяване е свързано с недостиг на слънце и по оценка на специалисти засяга между 10-12% от населението на Земята, предимно жители на Северното полукълбо.
След проведени изследвания в сферата на фотобиологията беше доказано, че светлината, преминаваща през окото, се явява свързващо и контролиращо звено на много физиологични и психологични процеси в човешкия организъм. В частност стана напълно ясно, че тя контролира биологичния часовник и влияе директно на настроението и самочувствието. Попадналите върху ретината слънчеви лъчи се преобразуват в електрически импулси, които зрителният нерв пренася до хипоталамуса. Той има ролята на разпределител на нервните импулси в центъра на мозъка. Оттам те се насочват към хипофизата и тя се активира. Тъй като хипофизата е „царицата на всички жлези”, тя оптимизира дейността на цялата ендокринна система. Задейства се и епифизата , която доскоро се смяташе за закърняла, но в действителност е напълно действаща. Така се получава цялостно повлияване върху обмяната на веществата, мускулния тонус, имунната и нервната система.
Малкото количество светлина води до повишени нива на кортизола, от което следва бум на вирусни заболявания, простуди и грип. Истината е, че само 15 минути директна слънчева светлина върху кожата принуждават организма да синтезира необходимото количество витамин D3, предпазващ бебетата от рахит, а възрастните от остеопороза.
Дефицитът на слънце влияе пагубно не само на тялото, но и на духа… Повече информация можете д а получите в книгата на д-р Атанас Михайлов „Въведение в природолечението” (ИК „Изток-Запад”)